В Райската градина имало едно дърво, пазено само за Господ. То било отрупано с най-красивите червени ябълки, които можете да си представите. Всеки път, когато към него приближало животно или прелитала птица, те се спирали да му се полюбуват и да се преклонят пред красотата му. Адам и Ева, които живеели в Рая, също често съзерцавали дървото, но знаели, че плодове му принадлежат само на Господ.
Обаче един ден змията изкушила Ева да откъсне една ябълка. Тя я вкусила и дала на Адам да опита. Красотата на дървото изведнъж помръкнала и когато двамата били изгонени вън от Рая, градината изгубила най-красивото си дърво. То било така съкрушено, че неговите ябълки загубили напълно цвета си. Станали безцветни и корави. Ако някой в онзи момент ги вкусел, нямало да ги усети сладки и сочни, а горчиви като жлъчка.
Един ден дървото отново щяло да бъде красиво, но не преди да минат стотици години. В градината на Мария и Йосиф в Назарет растял един далечен родственик на Райското дърво. Дръвчето било ниско и набито. Всяка година раждало корави и горчиви ябълки, които никой не искал да яде, дори магаренцето.
Но когато Ангелът дошъл да извести Мария, че ще бъде майка на Исус, той отишъл и при ябълковото дърво, и му прошепнал: „Готви се, ябълково дърво, годините ти на покруса свършиха! На Коледа ще се роди дете, което е Син Божий. Помни, ти си дървото, което ражда Божия плод!”
Това се случило през пролетта. В следващите седмици Мария и Йосиф останали изумени колко високо пораснало дръвчето. То скоро се отрупало в цветове. Така богата била премяната му, че изглеждало сякаш, ще рухне под тежестта й. В клоните му бръмчали и жужали пчели, дошли отдалеко, за да пият нектар от цветовете му. По-късно дървото се наметнало с разкошна зелена мантия, която притаила всичко в пазвата си.
През есента плодове узрели и вече не били малки и корави, а големи и със съвършен овал. Дори започнали да руменеят. Първо нежно и деликатно, после все по-силно и по-силно, докато страните им засияли румени-червени. Толкова щастливи били те да станат отново ябълките на Господ в часа на Неговото Рождество. Мария набрала няколко ябълки в кошницата си и щом видяла колко здрави и стегнати били, казала на Йосиф: „Нека ги пазим за нашето дете!”
Станало така, че те трябвало да се отправят на път към Витлеем. Малкото магаренце носело наред с вързопите на гърба си и една торба с ябълки, пазени единствено за детето. Дори когато били много гладни, Мария и Йосиф не се докосвали до тях.
Ето как проклятието, тегнещо над ябълковото дърво било развалено. То можело отново да дарява плодовете си на хората. Всяка година обаче по няколко ябълки – тези с най-красивите и румени страни, се пазят за детето Исус. С този дар ябълковото дърво ни показва колко е щастливо, че Господ е дошъл на земята. Затова окачваме плодовете му да красят нашата Коледна елха.