Реколтата била отдавна събрана. Есента минала и заминала. Ледена зима била дошла на власт. Оголените от лист и плод дървета и храсти сънували пролетен сън за пробуждаща светлина, цъфтящи цветове и жужене на пчели. Трънката също била изгубила листата си, но плодовете й още стояли на обрулените клони, защото никой не ги бил пожелал. Щом есенес жените идвали да берат къпини, поглеждали трънката с крайчето на окото си и казвали една на друга: „Шилеста и хаплива, какви остри бодли има да брани плодовете си, които и без друго никой не желае! Да си ги пази, прекалено са горчиви на вкус.” Така тъмносините плодове оставали между тръните, докато паднел първия мраз. Трънката би дала всичко, за да има сладки плодове, които да се услаждат на хората като малините, би пожертвала с готовност и красивите си бели цветове. Но и най-горещите молби на света не й помогнали да се превърне от трънка в малина.
Един ден, по пътя си към Витлеем, Мария и Йосиф стигнали до една гора. Били морни и гладни. Изведнъж забелязали тъмносините плодове на трънката. „Виж, Йосиф, – щастливо възкликнала Мария – доброто дръвче е запазило плодовете си за нас.” Без да се бои от тръните, Мария започнала да бере плодовете, но Йосиф се обадил: „Остави я, плодовете й не стават за ядене. Затова никой не ги е пожелал.” Но това не обезсърчило Мария: „Как е възможно да са вкусни, ако са оставени вън на студа? Хайде да видим дали ще са по-вкусни, ако ги стоплим.”
Същата вечер Мария и Йосиф били приютени от щедри хорица. Те много се изненадали, като видели какви плодове носела Мария. „От трънката ли ги набра? – попитали те. – Тя не те ли израни?” А Мария се усмихнала и отговорила: „Даде ми ги с радост. Не е толкова враждебна, колкото я правят да изглежда тръните й.” После помолила за малко топла вода, в която да натопи плодовете. Ледът и студът си заминали от тях. На следващия ден тя дала на Йосиф и на щедрите домакини да пият от бистрия червен сок. Той бил така вкусен, че те си поискали отново. „Той наистина върши чудеса, ако си схванат или простинал”, отбелязал Йосиф. „Мария, какво си забъркала тук?” Мария весело се засмяла: „Нищо не съм забъркала, в него има само трънки. Те са запазили сока на плодовете си, за да можем да оцелеем през зимата, както оцеляват трънките.”
Оттогава хората харесват много повече трънката и знаят как да ценят плодовете й, които узряват с първия мраз. И самата трънка е вече радостна, че е трънка, а не малина, защото иначе не би могла да дари плодовете си на Мария по време на пътуването й към Витлеем.