09.02.2020

Светлината в светилника

1-7Тит, ханджията, взел светилника в ръка, защото навън вече било притъмняло. Искал да иде до обора, за да занесе прясно сено на вола Рем. Щом отворил светилника, за да го запали, видял, че е останало съвсем малко парче свещица. „Това ще ми стигне, няма да се бавя”, тихо промърморил той и тръгнал през двора. Светлината гонела сенките по пътя му. В обора той закачил светилника на една кука в ниския таван и се захванал на работа. Тъкмо бил застлал наполовина пода със сено, когато чул гласове, идващи отвън и жена му го повикала: „Къде си, Тит? Пристигнаха още гости!”.

Той пуснал сламата и грабнал светилника, но точно в този момент свещта припламнала ярко и угаснала. „Няма значение”, промърморил ханджията, оставил светилника на куката и тръгнал слепешком към къщата. Пристигали нови и нови гости и той бил толкова зает с тях, че съвсем забравил за светилника. Чак на следващата вечер го потърсил, спомняйки си, че той би трябвало все още да виси над яслата.

Тит взел нова свещица от бюфета, но щом открехнал задната врата, забелязал нежна светлина, която меко струяла от обора. Очите му се отворили широко от учудване. Кой бил запалил тази светлина? Нали видял със собствените си очи как свещицата угаснала? Той извикал жена си, за да зърне необичайната гледка. „Не е ли странно, – попитал той, щом влезли в яслата и погледнали към светлината в светилника – че свети напусто?”. „Кой знае защо, иска да пламти? – казала жена му – Нека я оставим да догори сама.” Ето защо, когато Мария и Йосиф дошли с магаренцето да дирят подслон на Бъдни вечер, те намерили обора осветен. Свещицата продължила да гори до раждането на детето Исус.

Няма съмнение, че искате да узнаете каква била тази забележителна свещица, така изпълнена с желание да свети, че не си и помисляла да угасва. Разбира се, това не била обикновена свещ. Ще ви подшушна тайната. Една звезда се била спуснала и скрила в светилника. Тя толкова много искала да присъства на раждането на Исус, че се шмугнала в светилника, докато никой не гледал и заблестяла в щастие и любов. И Тит би могъл да разбере каква е тя. Само да бе гледал по-внимателно.