Един ден, докато вървели към Витлеем, Мария и Йосиф се натъкнали на огромна скала. Тя лежала напреки на пътя и пътниците били принудени или да се изкатерят по нея, или да се проврат през шубрака отляво и отдясно на скалата.
Тази скала била много особена. Когато правели пътя, били нужни седем здравеняка, за да я изтърколят встрани. Но щом на следващия ден те дошли на работа, видели масивната скала да лежи на старото си място, все едно че никога не била местена. Здравеняците започнали да роптаят и да проклинат, и запретнали ръкави отново да я преместят. Изтърколили я встрани, обаче на следващия ден тя била отново на пътя. Мъжете започнали да проклинат още по-ядно, но за трети път се захванали да я преместят и напрягайки всички сили, успели да я отместят встрани.
Когато обаче на следващия ден намерили скалата пак на старото й място, все едно никога не била местена, вече нито един от мъжете не се осмелил да проклина. Те започнали да се чудят защо това им се случва.
Тъй като никой не се досещал за причината, отишли при един свят мъж, който живеел сам в гората и му разказали за скалата, която постоянно се връщала на старото си място. Мъдрецът ги изслушал внимателно, поклатил глава разбиращо и им рекъл: „Този, който ще може да премести скалата още не е дошъл. Затова я оставете така, докато Той дойде.” Здравеняците се вслушали в съвета му и скалата останала да лежи напреки на пътя за неудобство на всички пътници.
Когато Мария и Йосиф стигнали до скалата, те спрели пред нея. Не било по силите на Йосиф да я отмести, дори ако магаренцето му помагало. Докато стояли и се чудели какво да правят, Йосиф без да иска чукнал скалата с тояжката си. Едно много леко почукване, което Йосиф направил без умисъл. Но все пак в мига, в който тоягата докоснала скалата, тя се разцепила на две. Едната част паднала отляво, а другата – отдясно на пътя. Тогава те видели, че огромната скала е пълна с кристали, които започнали красиво да проблясват на слънчевата светлина.
Не след дълго на пътя дошъл светият мъж. Когато видял разцепената скала и сияещите в скута й кристали, той се усмихнал и казал: „Онзи, който е бил предопределен да отмести скалата, е дошъл.” И сърцето му се изпълнило с радост и надежда.