Във времената, когато Мария и Йосиф вървели по своя път към Витлеем, хората още нямали кранчета в къщите си, които да завъртят, щом се нуждаели от вода. Те трябвало да вземат ведрата си и да идат на кладенеца за вода. Обикновено това било работа на жените. Те се събирали около кладенеца да си побъбрят и разменят новините.
Нощта, в която Мария и Йосиф се отправили към Витлеем, Рут взела ведрото си и тръгнала за вода. Веднага щом прекрачила прага на къщата, забелязала на небето звезда, толкова ярка, че затъмнявала не само останалите звезди, но дори и луната. Момичето било така изумено, че не помръднало, а дълго я гледало втренчено, съвсем забравяйки кое време е и какво трябва да прави. Каква вест носела тази звезда?
Чак когато студът започнал да я щипе по пръстите, Рут излязла от унеса си и се затичала към кладенеца. Там нямало никого. Другите момичета вече се били прибрали у дома. Рут бързо закачила ведрото на веригата. Заспускала я бързо в дълбоката синя вода, но спряла, защото повърхността на водата блестяла като от чисто злато, отразявайки светлината, идваща от звездата. „О, как трепка и блести! – прошепнала Рут развълнувано – Само да можеше и баба да я види”. Но баба й си седяла на стола у дома, защото с възрастта краката й били изнемощели и тя вече не можела да върви.
Рут спуснала ведрото си много внимателно, за да не обезпокои сияещата вода. Но когато го извадила, тя отново се изумила, защото и водата във ведрото блестяла като злато. Много внимателно момичето потопило пръст във водата, за да я вкуси. На вкус била същата, както преди.
Рут откачила ведрото от куката и се затичала с всички сили към баба си у дома. „Виж, бабо! – извикала тя, като отворила вратата – Виж какво съм ти донесла!”. Показала й блестящата като злато вода и казала радостно: „Тя пази заревото на звездата, за да можеш и ти да я видиш.” Старата жена погледнала златната вода с благоговение и си казала: „Каква ли ще да е тази светлина, която отзапочва да грее над света, че даже водата блести с нейното велелепие?”. И обръщайки се към Рут, рекла: „И в твоите очи изгря. Пази я внимателно.”
Новината за златната вода се разлетяла бързо и всички се втурнали към кладенеца, за вземат своя дял. Но колкото и вода да вадели, тя продължавала да сияе и искри. Водата запазила своя блясък до часа, в който във Витлеем се родило детето Исус и Неговата светлина озарила целия свят.