Магаренцата са своенравни създания. Те са силни, упорити и могат да носят големи товари, но понякога просто отказват да помръднат. Не помагат нито молбите, нито хокането. Щом решат да не слушат, магаренцата не слушат. Ако все пак продължите настоятелно да ги придумвате да ви помогнат, те забиват копитата си в земята така здраво, че колкото и да бутате или да теглите, надали ще успеете да ги помръднете от мястото им. И когато всичко изглежда напълно безнадеждно, може да се случи така, че тяхното упорство–непокорство изведнъж да се стопи, все едно вятърът го е отвял. И пред вас застава отново най-милото, предано и отзивчиво същество, което бихте могли да си представите.
Милото малко магаренце на Мария и Йосиф също било непокорно и вироглаво. Пътуването до Витлеем щяло да им се стори много по-дълго и трудно, ако магаренцето не се било превърнало изведнъж в най-послушното и дружелюбно същество. Ето как се случило всичко.
Докато Йосиф намествал торбите върху гърба на магаренцето с малкото принадлежности, които им били необходими за пътуването до Витлеем, то стояло съвсем мирно и спокойно, все едно било най-благото и отзивчиво животно в цял Назарет. Но щом Йосиф хванал повода, за да потеглят, изведнъж магаренцето забило копитата си в земята и отказало да пристъпи повече. Независимо колко го гълчали и умолявали, то не помръдвало. Мария го помилвала нежно по главата и го подканила любящо да продължат, защото пътят до Витлеем бил дълъг и не бивало да се бавят така. Но и това не помогнало. Магаренцето било решило да се държи своенравно и не чувало какво му говорят.
В този момент се появил Архангел Гавраил, без Мария и Йосиф да го забележат. Той се доближил до магаренцето и му казал: „Разбирам защо отказваш да потеглиш към Витлеем. Ти си малко и слабо магаренце и пътуването ще ти се стори дълго и уморително. Мога да ти помогна, като извикам два ангела, които ще пренесат твоя товар, а ти можеш да останеш тук. Колко жалко ще бъде обаче”, добавил тъжно Архангел Гавраил. „Ако останеш тук, няма да можеш нито да чуеш как ангелите ще запеят, за да приветстват идването на детето Исус на земята, нито да вкусиш от най-крехкото сено в яслата, където отрочето ще бъде положено.”
Ангелски песни и вкусна слама, а то все още стои глуповато и непокорно на пътя, забило копита в земята. И да пропусне всички тези удивителни неща, които предстоят? Магаренцето наострило уши, за да провери дали вече не се носи ангелско пеене. Носът му потрепнал, за да подуши вкусната слама, която го очаквала. И изведнъж забравило за своя инат. С желание поискало да следва своите стопани Мария и Йосиф, но всъщност, от нетърпение, весело подскачало пред тях, за да може по-бързо да стигне до Витлеем.
Щом настъпила нощта, магаренцето с неохота спряло, за да починат. А на сутринта, когато слънцето все още не било изгряло, се чул неговия рев: „И-аааа”, който всъщност означавал: „Хайде, ставайте! Да побързаме и да тръгваме към Витлеем, към ангелските песни и сладкото сено. Няма време за губене.”
Да, малките магаренца могат напълно да се преобразят, ако слушат и чуват словата на ангелите.