Там, сред ширналото се поле, отвъд портите на Витлеем, горял огън. Около него седели и се греели пастири. Било зима и нощите били ледени. Около кръга кротко лежали овчици. Само кучетата пазачи безспирно сновели напред-назад. „Нямаше ли да бъде прекрасно – въздъхнал Самуел, най-младият от пастирите, – ако нямаше вълци, които да заплашват стадото?” Яков поклатил глава в несъгласие и казал: „Каква полза има от мечти! Докато има овце, ще има вълци, които да ги нападат.”
После Илия, най-старият сред тях, вдигнал глава и гледайки ги с блеснал поглед казал тайнствено: „Кой знае, кой знае… Чувал съм за знамение, ще дойде ден, в който вълци и овце ще лежат кротко едни до други.” „Кога ще стане това? – попитал бързо Самуел. Старият мъж кимнал замислено: „Книгата вещае, че един ден Синът Божи ще се роди като човек на земята и вече не ще има омраза, а благоволение сред човеците и зверовете. Но никой не знае, кога ще се случи това.”
Пастирите се загледали умислено в огъня. Изведнъж чули песен така хубава, че сърцата им затрептели. Щом се обърнали, видели възрастен мъж и млада жена в синьо наметало, придружени от магаренце, които вървели по пътя към града. Жената пеела ли пеела за детето, което носела до сърцето си и душите на тези, които я чули се изпълнили с благословена радост.
Пастирите продължили да я гледат, докато се изгубила от погледите им. Когато накрая се обърнали към огъня, забелязали, че овцете също били извили глави към Витлеем, а кучетата били спрели безспирното си сноване и стояли с наострени уши. Тогава Самуел посочил предпазливо оттатък стадото и прошепнал: „Погледнете! Онова там не е от нашите кучета, то е вълк.” Пастирите се извърнали накъдето сочел и кимнали одобрително. Да, вълкът бил до овцете. Той стоял точно като тях, завладян от песента, вперил очи по посока на Витлеем. Лицето на стария Илия грейнало, щом извикал: „Мислехме, че чудото, за което говорихме блещука нейде в далечното бъдеще, а то е вече близо до нас! Синът Божи слиза на земята! Сигурен знак за това е, че вълкът стои кротко до овцете.” Самуел се обърнал към стареца и го попитал: „Да не би да искаш да кажеш, че младата жена, която пееше толкова красиво е Мария?” „Да – кимнал Илия, – това трябва да е тя.” И старият пастир бил напълно прав.