Щом святата нощ се спуснала, цялата земя потънала в безмълвна тишина. Все едно светът сдържал диханието си. А там, в небесата, ангелите съзерцавали най-високите сфери, където сред кръга от херувими и серафими блестял трона на Господ. Докато ангелите гледали, събитията, които отдавна били очаквани с упование и надежда, започнали да се случват. Изведнъж кръгът се отворил и тронът на Господ засиял. От него се спуснало същество, което било толкова блестящо и лъчезарно, толкова искрящо от радост и чистота, че дори на езика на ангелите не можело да се опише.
Ангелите коленичили пред него, а то ги поздравило топло като любящ брат. Когато пристъпило, те извили поглед и съзрели как пред него се разгърнал сияен път от небето към земята. На земята имало сиромашки обор, в който, до една люлка, стояли мъж и жена, а до тях – вол и магаре. Мъжът бил заспал, а жената се взирала високо в небесата. Веднага щом видяла сияйния път, вдигнала ръцете си към него. Щом сторила това, блестящото и лъчезарно същество започнало да се спуска по пътеката от светлина. Спускало се все по-надолу и по-надолу, и колкото по-ниско слизало, толкова по-силно звучали ангелските песни. Докато преминавало от един ангелски кръг в друг, то непрестанно се трансформирало. Първо изглеждало като най-висшите ангели, серафимите, после като херувимите и така постепенно отмятало като наметало една форма на велелепие след друга. Скоро достигнало сферата на архангелите, после минало през сферата на ангелите и пристъпило още по-надолу. Сиромашкият обор греел в светлина, когато Блестящият възлязъл и се навел над Мария. В очите на детето в скута й грейнала славата на висините. В небесата отново зазвучали ангелски песни, които отекнали на земята: „Днес се роди вашият Спасител, Който е Христос Господ.”
От тази нощ нататък кръгът на херувимите и серафимите останал отворен. От трона на Господ все още води бляскав път към земята. Всяка година Христос слиза от трона на Отец, за да бъде роден сред човеците и да стане като тях. За да посее своята светлина в сърцата им и да заблестят очите им, както са блестели очите на детето Исус в онова първо Коледно утро.