Най-накрая, след дълго странстване, Мария и Йосиф пристигнали във Витлеем. Те били много изтощени от дългия път и дори магаренцето климало отмаляло глава. Къде щели да намерят подслон? Стая, в която да се приютят и легло, в което да поспят. Обикаляли и хлопали от врата на врата, питали ханджия след ханджия дали ще ги настанят. Но никой не благоволявал, защото Йосиф бил беден и не можел да се отплати добре за гостоприемството им. „Вървете си! – казвали те – Това е моята къща и няма да ви пусна в нея.”
Вечерта се спуснала, а Мария и Йосиф все още били на улицата. Малкото магаренце потропвало капнало от умора до тях, чудейки се защо още не са спрели никъде за нощувка. Останал бил само още един хан на края на града. Той бил вехт и скромен с малък обор в двора. Йосиф потропал на вратата без големи надежди. Щом тя се отворила, те видели колко претъпкан с хора бил хана и не намерили кураж да попитат за място. Ханджията обаче ги погледнал дружелюбно и разбрал, че са напълно изнемощели и имат нужда от подслон. Почесал се по главата и измърморил на себе си: „Какво да сторя? Двама души и едно магаре са капнали от умора и имат нужда от сън. Това е място, където изнурените от път странници могат да поспят, но ханът уви е пълен! Хората лежат дори по пейките и пода.”
Докато размишлявал така, погледът му, блуждаейки, попаднал на обора. Взорът му изведнъж се прояснил и той възкликнал: „Светилникът все още гори там. Кой знае дали не чака точно вас? Елате с мен! Може да имате къща само за вас. Нито е особено голяма, нито е специално обзаведена, но със сигурност ще имате покрив над главите си и слама, върху която да спите.”
Къде ги завел ханджията? Вие вече знаете! Там, където живеел Рем, биволът, и коледните мишлета били почистили толкова хубаво. Където висял светилникът, скрил малката звездица, която искала да блести по време на раждането на Исус.
Така Мария, Йосиф и магаренцето намерили подслон в обора и Рем охотно им направил място. Най-накрая пътуването било приключило и всичко било нагласено за това, което щяло да се случи.