Автор: Сюзън Доун
Една утрин Майката Земя се събудила и надникнала през прозореца. Каква промяна! Дърветата били покрити в златно, червено и оранжево. Майката Земя излязла вън, за да огледа по-добре. Бррр, колко хладно! И се досетила…
„Дошла е есента, дошла е есента! Боже, колко работа ме чака. Трябва да обера реколтата и да приготвя топли легла в земята за всички семена, че ги чака дълъг зимен сън. Ще се погрижа за всичко и после ще повикам дечицата.“
В градината живеели феите на цветята. Те не знаели, че есента вече е дошла. Все още играели щастливо на воля. Танцували, пеели и се премятали в меката трева. Докато играели, една малка фея без да усети се отдалечила и се озовала пред пещера, която греела в златна светлина. Там били скътани кошниците със сияйни семена на Майката Земя.
„Ааа! Есента е дошла!“, възкликнала малката фея и изтичала да каже на дружките си.
„Дошла е есента, дошла е есента! ─ извикала тя на своите приятелки феи. Майката Земя се нуждае от помощта ни. Елате и вижте с очите си! Бързо!“
Феите на цветята полетели с нея и надникнали в пещерата. Каква прекрасна гледка ─ съкровищница от блестящи златни семена. „Трябва да ги занесем на Майката Земя, есента е вече тук“, казали феичките, нежно събрали даровете от семена и ги пренесли в дома на Майката Земя.
Тя тъкмо привършвала работата си. Щом леглата на децата били оправени, тя чула звънките гласчета на феите: „Майко Земя, Майко Земя, имаме нещо специално за теб! Погледни, златни семенца, които искат да спят.“
„О, колко са красиви!“, внимателно отвърнала Майката Земя. „Елате, малки феи, донесете семенцата и ги наместете в диплите на моята мантия. Приготвила съм им бебешките люлчици.“ Тя показала на феите къде да положат семената за дългия им зимен сън. „Аз ще бдя над тях и ще се грижа да са на топло и сигурно място, докато се събудят от ласките на пролетно слънце. Елате и вие, мили феи, намерете си легълца и поспете добре през дълбоката зима.“
Феите нежно сложили семената в техните уютни земни люлки, а самите те се сгушили под одеялото на Майката Земя. Навън въздухът бил кристалночист и мразовит. Започвали да духат студени ветрове.
„Тъкмо навреме“, промълвила Майката Земя. Тя залюляла люлките на дечицата си и запяла тиха приспивна песен.
Цветя и семена заспаха сладък сън.
Със обич аз ще бдя над тях,
във зимна нощ ще ги закрилям,
а щом на пролет се събудят,
навред ще бъде светлина!
Бебетата семена и феите на цветята били на топло и сигурно, и скоро потънали в дълбок сън. Майката Земя си направила чаша чай, седнала в люлеещия се стол и сладко се засмяла. Всичко било наред. Навън започнали да прехвърчат първите снежинки. Сипели се по земята, блещукайки със звездна светлина.
Превод: Надежда Костова