Когато свети Никола посещава валдорфските училища, традиционно носи голяма книга със златна подвързия или свитък, завързан с червена панделка. Срещу името на всяко дете има съобщение, което той прочита на глас. Обикновено извиква децата едно по едно и ако детето е достатъчно уверено, съобщението се изчита пред цялата група. Ако е по-чувствително и срамежливо, свети Никола го казва тихичко на ухото му.
Какво е това съобщение? То е една словесна картина на изминалата година на детето – в какво e напреднало, къде не е успяло и в какво трябва да се развие през следващата година.
Както съм илюстрирала в моите истории за светеца, подаръкът на свети Никола представя какво е нужно на човека, който го получава, за да направи крачка напред и да усъвършенства своя живот, личност или навици. Подаръкът ще напомня на детето (или на възрастния), че пред тях стои предизвикателството да „повдигнат“ себе си.
Съобщенията за малките дечица наблягат на техните най-добри качества и черти– дори и те да са във фаза „опит“. Например: „Свети Никола знае, че ти наистина се опитваше да казваш вълшебните думи „моля“ и „благодаря“.
Когато децата преминат в началните класове, съобщението е балансирано, отново набляга на добрите страни и на опитите детето да бъде добро, но е възможно и да стане малко по-директно за децата, които наистина имат нужда отпромяна. Много често е било споделяно, че получения от св. Никола свитък, разкриващ какво човек трябва да развие в себе си, има много по-дълбок отглас в душатаи по-голям смисъл, отколкото съветите, идващи от други места. Съобщенията предизвикват учудване и респект дори у по-големите ученици и тийнеджъри, които не вярват в свети Никола. Предполагам, че това важи за всички нас – всеки човек копнее да усети, че „някой“, една доброжелателна личност, бди над нас, „вижда“ истинските нас и наистина проявява грижовност. Вярвам, че свети Никола е олицетворение на тази личност. В християнската традиция, разбира се, той е личност, която се стреми да ни приближи до Божественото.Вярвам също, че тази личност и нейният жест, може да намери своето съответствиевъв всяка една традиция и религия.
Разбира се, съобщението от св. НиколаКогато свети Никола посещава валдорфските училища, традиционно носи голяма книга със златна подвързия или свитък, завързан с червена панделка. Срещу името на всяко дете има съобщение, което той прочита на глас. Обикновено извиква децата едно по едно и ако детето е достатъчно уверено, съобщението се изчита пред цялата група. Ако е по-чувствително и срамежливо, свети Никола го казва тихичко на ухото му.
Какво е това съобщение? То е една словесна картина на изминалата година на детето – в какво e напреднало, къде не е успяло и в какво трябва да се развие през следващата година.
Както съм илюстрирала в моите истории за светеца, подаръкът на свети Никола представя какво е нужно на човека, който го получава, за да направи крачка напред и да усъвършенства своя живот, личност или навици. Подаръкът ще напомня на детето (или на възрастния), че пред тях стои предизвикателството да „повдигнат“ себе си.
Съобщенията за малките дечица наблягат на техните най-добри качества и черти– дори и те да са във фаза „опит“. Например: „Свети Никола знае, че ти наистина се опитваше да казваш вълшебните думи „моля“ и „благодаря“.
Когато децата преминат в началните класове, съобщението е балансирано, отново набляга на добрите страни и на опитите детето да бъде добро, но е възможно и да стане малко по-директно за децата, които наистина имат нужда отпромяна. Много често е било споделяно, че получения от св. Никола свитък, разкриващ какво човек трябва да развие в себе си, има много по-дълбок отглас в душатаи по-голям смисъл, отколкото съветите, идващи от други места. Съобщенията предизвикват учудване и респект дори у по-големите ученици и тийнеджъри, които не вярват в свети Никола. Предполагам, се пише от родителите и учителите. Но ако човек се усамоти и отвори сърцето си, вероятно ще усети вдъхновение и дар слово да напише нещо много хубаво.
Ето това е дарът от св. Никола. Прозрението за нашия собствен характер, познанието за собствените ни сърца, осъзнаването, че трябва да развием качествата си. Всичко това наистина открива пространство в душите ни, където да се роди Детето на светлината.
Превод: Надежда Костова