Легенда, преразказана от Майкъл Сайфърт, учител от валдорфското училище в Сендпойнт
Веднъж едно момче пожелало да последва примера на Франциск и да живее като него. „Не, синко, ти си още дете“, отговорил Франциск. „Едно дете не може да живее в мизерията и нищетата, на която ние сме се обрекли.“ Но детето не се отказвало. „Нима аз не съм човек като вас? Ако вие може да търпите тези лишения, аз също, с Божията помощ, мога.“ Това се понравило на Франциск, той дал благословията си и го приел в ордена си.
Когато младежът, монах Ейнджъл, пораснал, Франциск му поверил манастира Монте Касале, в който живеели братя францисканци.
По това време в околността шетали опасни разбойници. Чули за щедростта на братята, те решили да се възползват от монасите, като им поискат хляб и храна. Почукали на манастирската врата и им отворил абат Ейнджъл. Настояли да бъдат нахранени, но абатът ги разпознал и здравата ги нахокал: „Крадци и убийци, нима не се срамувате да искате от милостинята, дарена на божиите слуги? Не заслужавате дори да ходите по тази земя. А сега да ви няма и да не сте посмели да се мернете отново тук!“
Когато вечерта Франциск се върнал в манастира, носел хляб и вино, които той и придружилите го монаси били изпросили през деня. Щом научил, че тримата разбойници били отпратени, той смъмрил абата: „Здравият няма нужда от лекар, болният е този, който се нуждае от помощ. Тези трима нещастници са се отклонили от пътя и имат нужда от нашата прошка и милост, за да се завърнат към добродетелта.“ След това Франциск наредил на абата да вземе хляба и виното от дисагите му, да преброди горите и долините, да открие разбойниците, и да им ги даде. „После ще коленичиш пред тях, смирено ще признаеш грешката си и ще ги помолиш да ти простят за жестокостта“, добавил Франциск. „Призови ги от мое име да не вършат повече зло. Ако се вслушат, обещавам да се погрижа никога повече да не гладуват“, завършил Франсис.
Абатът изпълнил повелята на светия мъж. Когато най-накрая намерил тримата разбойника, им дал храната и ги помолил да му простят. След като предал обещанието на Франсис да се грижи за тях, ако се отвърнат от злото, се прибрал. В това време Франсис горещо се молел Бог да смекчи сърцата им и пробуди съвестта им.
Същата вечер разбойниците яли заедно от хляба и си говорили. Всеки един от тях се чувствал засрамен, че монахът ги е молил за прошка. „Да му се не види! Ние сме тези, които живяха безпътен живот и бяха жестоки към другите.“ Всеки един се заклел да се промени и взели следното решение: „С пукването на зората трябва да потеглим към Франсис, за да го попитаме – безнадеждно изгубен ли е животът ни или все още можем да се надяваме на Божията милост.“
Тревожни и забързани те пристигнали при Франсис, а той ги посрещнал благо. Разказал им за необятната Божия милост и тримата разбойници решили да посветят живота си в служба на другите, поделяйки братския живот.
Превод: Надежда Костова