Откакто бе настъпило началото на пролетта, най-сетне дните станаха по-дълги от нощите, ала сковаващ мраз цареше навън. Това усещаше и малкото зайче в гората. Една утрин, когато се събуди в легълцето си от мъх, то така замръзваше от студ, че дори кожухчето му потреперваше. Зайчето заподскача към майка си, която тъкмо започваше да приготвя боите.
– Толкова ми е студено! – жално каза зайчето. – Нима няма да стане по-топло?
– Почакай още малко, докато дойде Великден.– рече майката.
– А кога е Великден?– попита то.
Майката на зайчето знаеше добре:
„Щом пълната Луна изгрее
и кръгла като Слънцето се засмее,
долу на Земята настава
Великден отново тогава.“
Татко Великденски заек беше седнал отвън под един гъст храсталак. С едно мъничко перце той рисуваше яйцата. Малкото зайче скокна към него и учудено рече:
– Какви красиви яйца! Защо ги украсяваш толкова пъстро?
– За Великден, тогава ще ги скрием за децата.
– О, много бих искал и аз да помогна в криенето! Но кога е Великден?
Татко заек отговори:
„Щом пълната Луна изгрее
и кръгла като Слънцето се засмее,
долу на Земята настава
Великден отново тогава.“
Зайчето беше виждало вече няколко пъти Луната, когато вечер му беше позволено да подскача с родителите си към горската поляна, но никога досега не беше забелязало, че тя не винаги изглежда еднакво.
Сега му се прииска бързо да изскочи вън от гъсталака, за да отиде да види Луната. То радостно скачаше през влажната кафява шума. С това обаче изплаши един таралеж, който не отдавна се беше събудил от зимния си сън.
– Целият замръзвам! – каза малкото бодливо другарче. – Не знаеш ли кога ще стане по-топло?
– Когато дойде Великден, тогава ще стане по-топло. – отвърна зайчето.
– А кога е Великден?
„Щом пълната Луна изгрее
и кръгла като Слънцето се засмее,
долу на Земята настава
Великден отново тогава.“
– знаеше зайчето и заподскача по-нататък. Скоро забеляза една кукувица. Тя беше прекарала цялата зима в една далечна топла страна. Сега стоеше на един клон и трепереше, а цялата й перушинка беше настръхнала.
– Ах, навярно твърде рано се върнах – изписука тя. – Не знаеш ли, кога ще стане по-топло?
– Когато дойде Великден, тогава ще стане по-топло. – отговори малкото зайче.
– А кога е Великден?
„Щом пълната Луна изгрее
и кръгла като Слънцето се засмее,
долу на Земята настава
Великден отново тогава.“
– извика зайчето и заподскача нататък чак до края на гората. Там видя как голямото кръгло Слънце тъкмо се скриваше зад планината. Зайчето изскочи на поляната и започна да търси Луната. Но колкото и да се взираше насреща, не можа да я види. Едва когато започна да се стъмва, на небето изплува един тънък сребърен рог.
В този момент долетя една сова.
– Какво правиш тук? – искаше да знае тя. – Не трябва ли малките зайчета вече отдавна да спят в леглата?
– Искам да видя, кога Луната ще стане кръгла – отвърна й зайчето.
– Хуу-хуу – засмя се нощната птица. – Тази нощ тя няма да стане кръгла, нито пък утре. Защо искаш да видиш това?
– Защото искам да узная, кога ще настъпи Великден.
– А кога е Великден?
„Щом пълната Луна изгрее
и кръгла като Слънцето се засмее,
долу на Земята настава
Великден отново тогава.“
– отговори зайчето.
– Има още много време, докато пълната Луна се появи. Всяка вечер тя расте пораства с мъничко. – знаеше совата.
Зайчето благодари и се върна обратно вкъщи. Следващите вечери то отново и отново идваше на същото място, за да наблюдава небето. Забеляза, че совата беше казала истината. С всеки изминал път Луната грееше все по-голяма на небето, докато една вечер тя не стана съвсем кръгла.
Тогава зайчето радостно заподскача към къщи и извика:
– Днес Луната грее кръгла като Слънцето! Сега вече ще настъпи ли Великден?
– Да – отвърна татко заек. – Децата също са чакали толкова дълго, направили са много гнезда. Най-сетне може да ни помогнеш да скрием в тях яйцата.
Автор: Christiane Kutik, от книгата „Das Jahreszeitenbuch“
Превод от немски: Милена Бонева