Майката Земя седеше в своята уютна червена стая под корените на големия стар дъб. Нейните пръсти бяха заети с работа: нагоре-надолу, оттук-оттам, нагоре-надолу – пръстите й тъчаха есенно одеяло, което да пази от студа. Майката Земя тъчеше есенно одеяло, което да топли всички нейни деца, когато дните станат тъмни и студени. Нагоре-надолу, оттук-оттам, нагоре-надолу – нейните пръсти не спираха да работят, нагоре-надолу, оттук-оттам – есенно одеяло, което да пази от студа. Майката Земя вложи много неща в изтъкаването на своето есенно одеяло: розови и кафяви треви, златни житни стръкове, бели пухени облачета и обагрени в червено, златно и топло кафяво дървесни листа. Нагоре-надолу, оттук-оттам, нагоре-надолу – есенно одеяло, което да пази от студа.
След много дни труд есенното одеяло беше завършено. Тъкането му приключи и Майката Земя нежно го остави настрана, а след това легна в топлото си легло, за да си почине. Високо на нощното небе звездите блещукаха. Те погледнаха надолу през корените на големия стар дъб в стаята, където Майката Земя си почиваше. Там те видяха есенното й одеяло с неговите розови и кафяви треви, златни житни стръкове, бели пухени облачета и обагрени в червено, златно и топло кафяво дървесни листа – нагоре-надолу, оттук-оттам, есенното одеяло, което ще пази от студа.
– Това е едно наистина топло одеяло! – съгласиха се звездичките. – Но къде са светлинките, които да водят децата през зимните нощи, когато ще бъде много тъмно? Хайде да споделим с децата част от нашата светлина!
Майката Земя спеше и сънуваше звезди, които силно блестяха. Когато се събуди на сутринта, тя внимателно сгъна своето есенно одеяло и излезе с него навън. Майката Земя започна да разстила одеялото и да завива с него заспалата земя. Тогава тя видя пред себе си блясъка на звездите, който те втъкаха в нейното есенно одеяло през нощта. Блясъкът на звездите идваше от одеялото, от неговите малки горски плодове, златните семенца, а по една малка звезда се криеше в сърцето на всяка ябълка, круша и дюля.
Майката Земя се усмихна красиво – сега есенното одеяло беше наистина завършено. То даваше и топлина, и светлина на децата по земята, за да бъдат с тях в тъмнината и студа.
Превод: Веселина Радкова
