Ритмите са важна част от нашето съществувание като жители на Земята и Космоса. Следването им подпомага вътрешната ни и телесна хармонизация и не на последно място пряко влияе на здравословното ни състояние.
Основните ритми са: годишният, месечният, седмичният и дневният. Всеки от тях има различно въздействие върху четиричленността на човека. Най-лесно се повлиява Аза на човека- тази най-висша негова съставка – спазването на дневните ритми оказва благотворно влияние върху него.
Емоционалната част, т.нар. емоционално тяло, свързано с емоциите, чувствата, страстите, обикновено се повлиява от действието на Аза върху него, но са възможни много изключения. За правилното развитие на емоционалното тяло и за благотворно въздействие върху него дневният ритъм не е достатъчен, но седмичният е този, който може да му повлияе. Редуването на делници-празници, седмичният график, пренастройват емоционалното тяло и способстват за неговия правилен ритъм на работа и почивка, както и за неговата уравновесеност.
Виталното тяло на човек, т.е. неговата жизненост, е още по-трудно за повлияване. Тук седмичният ритъм не е достатъчен, а му е нужен месечният. Ако липсва ритъмът, жизнеността е ниска, излизат наяве темпераментовите крайности, хроничната умора, паметовите трудности и др.
И накрая физическото тяло – тази част в човека, която най-трудно подлежи на промяна. За да сме физически здрави, не са ни достатъчни дневните, седмичните и месечните ритми. Единствено целият годишен кръговрат, спазването на годишните ритми, може да му повлияе.
Прочетете по-долу подробно за всички ритми:
Годишният ритъм
Годишният ритъм се оформя от хода на сезоните и основните годишни празници. Тяхното отбелязване е изключително важно. Влиянието им върху човека е толкова по-благоприятно, колкото по-съзнателно ги преживява и познава значението им.
Какво се случва в човека през годишния кръговрат – това можем да разберем ако направим аналогия с дишането. В дишането има 4 фази – вдишване – задържане – издишване – задържане. През годината земята и ние като човешки същества също преминаваме през 4 подобни фази:
– през зимата земята и човекът преминават през фазата на вдишването – тогава земята е като затворена в себе си, концентрирана във вътрешността си. Същото е с човека – той не се „разлива“ в света, а е максимално вътре в себе си;
– през пролетта започва междинен процес, аналогичен на задържането при дишането. Земята и човекът започват да се събуждат и лека-полека да излизат от затвореността си;
-през лятото цари пълна отвореност и възприемчивост, това е процесът на издишване в света;
-последната фаза на задържане е през есента – това е междинно състояние, когато се подготвяме за зимното „затваряне“.
Основните празници, които отбелязват основните фази на годишния кръговрат са:
– Рождество Христово – зима;
– Възкресение Христово – пролет;
– Еньовден – лято;
– Архангеловден – есен.
Празнуването на всеки един от тези празници подготвя и синхронизира човек с настъпващата фаза от годишния кръговрат. Участието в него има огромно значение за здравето на физическото тяло. Като тази част на човешкото същество, която е най-трудно възприемчива и изменяема, физическото ни тяло има нужда от годишния кръговрат, за да е здраво. Само в съответствие с природните ритми то може да постигне здраве, не само физическо, а и душевно.
Месечният ритъм
Както следването на годишния ритъм пряко въздейства на физическото ни тяло, на неговото адекватно състояние в зависимост от сезоните, така вписването в месечния ритъм оказва пряко въздействие на виталното ни тяло, на нашата жизненост, а оттам – върху способности като памет и възприемчивост. Спазването на месечен ритъм действа благотворно и върху крайностите в темперамента, като ги смекчава.
Замисляйки се обаче къде и как може да бъде открит и спазен този ритъм, в първия момент ни се струва трудно да го открием. В крайна сметка много по-лесни за наблюдение са другите ритми:
-годишният – в сезоните, годишния кръговрат;
-седмичният – в смяната на делници и празници;
-дневният – в спазването на дневен режим.
По какъв начин можем да създадем месечен ритъм за детето и възрастния – не на последно място като следваме такива празници, които са свързани с конкретен месец, например Йордановден (януари), Баба Марта (март), но също и такива като Деня на детето (юни), първи учебен ден (септември) и т.н.
Много добра ориентация е изработването на календар по месеци. Трудовата дейност или домашните задължения се променят според месеца. Така например свързваме януари с една дейност, февруари с друга, да не говорим за летните месеци. Припомнянето какво се случва с природата през всеки месец и различното спрямо предходния, очертава здравословен вътрешен ритъм за детето. То се вписва в месечния ход, знаейки какво го очаква.
Колкото са по-малки децата, толкова по-голяма нужда имат от онагледяване на ритъма. Ако слагате календар на месеца с различни означения, е добре да знаете, че още нещо подпомага ритмичността: дейност, която се прави един път месечно, но в един и същи ден и час, например всеки първи четвъртък на месеца или всяка трета събота. Такива дейности могат да са например: групова среща на класа (с родители и учители); посещение на музей; общо почистване на дома/градината/училището и др.подобни.
Дори когато детето е малко и няма съзнателна ориентация във времето, е добре да се спазва месечния ритъм, защото човек се пренастройва несъзнателно и започва да го следва. Това действа укрепващо.
Има още нещо, което отпраща към месечния ритъм, и е дълбоко свързано с личността и нейния стремеж да се развива – това са добродетелите. В антропософската медитативна практика са включени основните 12 добродетели, които развиват различни сили в човека. Те не съвпадат с календарния месец, а с началото на влизането на Слънцето във всяко от 12-те съзвездия. Който иска да развие вътрешния си живот в съответствие с тях,може да прочете „12 добродетели“ на Херберт Витценман.
Добродетелите* според месеца са:
януари (21 дек. – 21 ян.): смелост
февруари (21. ян.-21 февр.): мълчание
март (21 февр.-21 март): великодушие
април (21 март-21 апр.): благоговение
май (21 апр.-21 май): равновесие
юни (21 май-21 юни): издръжливост
юли (21 юни-21 юли): самоотверженост
август (21 юли-21 авг.): състрадание
септември (21 авг.-21 септ.): учтивост
октомври (21 септ.-21 окт.): задоволство
ноември (21 окт.-21 ноем.): търпение
декември (21 ноем.-21 дек.): дискретност
* Не е препоръчително да правите тълкувание на съответната добродетел без да сте наясно със смисъла, който се влага в нея.
Седмичният ритъм
Редуването на седемте дни от седмицата е много естествено. В днешно време работното време, посещенията в училище и т.н. са организирани в зависимост от седмичния ритъм.
Едно от важните неща тук е да има редуване на работа и почивка. Обикновено работните/учебните дни са пет, а два са почивни. Възможна е и друга организация, но за да може да се усети благотворното редуване на двата процеса работа/учение и почивка – е добре те да са оптималните, т.е. след изминаване на цялата седмица, човек трябва да се чувства в добро състояние, отпочинал, свеж и достатъчно жизнен за започване на следващата седмица. Ако това не се случва и няма друга ясна причина (например хронично заболяване, депресия и др.), то е много вероятно отношението между заетост и почивка да не е оптималното.
Как можем да помогнем на детето да се включи в седмичния ритъм, което ще му помогне да синхронизира своето емоционално тяло, да намали крайностите в емоциите, да го направи по-силно и издръжливо: в това отношение използването на връзката между деня от седмицата и съответната житна култура е много подходящо. Накратко – всеки ден от седемте носи характеристики, сходни на определено планетно влияние; в зависимост от това има подходяща житна култура, която е добре да се яде в съответстващия ден:
-неделята е Слънчев ден и житната култура е пшеница;
-понеделник-Луна-ориз;
-вторник-Марс-ечемик;
-сряда-Меркурий-просо;
-четвъртък-Юпитер-ръж;
-петък-Венера-овес;
-събота-Сатурн-царевица.
Можете да прочетете повече подробности за това в статията „Храненето и житните култури„.
Не само храненето може да следва ритъма на седмицата. Работният график и особено програмата в училище дават такава реална възможност. Работа, в която има ясен седмичен ритъм, независимо от натоварването, се отразява по-добре отколкото такава с хаотично разписание, дава възможност за релаксация поради несъзнателната настройка на човек към повтарящия се ритъм.
В учебната програма е особено благотворно ако определени занимания се провеждат в един и същи ден и час всяка седмица. Освен учебните предмети, е добре и у дома да има подобен ритъм, например всяка събота – почистване на стаята; всеки понеделник – изготвяне на менюто за седмицата; всеки вторник и петък – плуване, и т.н. Негативно се отразява, ако ежеседмичните посещения например на занимания по изкуство, по спорт или др., не са ритмични, т.е. всяка седмица се сменят часа и деня на провеждане. Ако това зависи от смените в училище, то трябва да се има предвид, че може да се прави смяна,но ритмична, един месец в един и същи час и ден, следващия месец- в друг. Важното е смяната да е ритмична – тук вече освен седмичен ритъм, имаме и месечен.
В днешно време, когато броят на децата, имащи трудности със следването на правила, е толкова голям, спазването на ритмите се оказва едно от най-подходящите средства за хармонизирането им. Тук се включват много деца с хиперактивност, с поведенчески или емоционални проблеми и всички, които по различни причини се бунтуват срещу чуждите правила (но често създават свои собствени). Причните за това поведение са различни, но не трябва да забравяме, че детството е периодът, в който можем да направим най-много за човека. Въпреки бунтуването срещу правилата, а оттам и срещу всякакви опити денят,седмицата, месецът да следват в хармонични ритми, помнете, че детето всъщност има нужда от хармония повече от всичко друго. А тя се постига когато физическото, виталното, емоционалното тяло и Азът се синхронизират, и по този начин се постигне физическо и психическо здраве. Не пренебрегвайте нито един от ритмите, защото всички части на детето имат нужда да се пренастроят и да действат в съгласие.
Дневният ритъм
Стигнахме и до важността от спазването на дневен ритъм, ценен както в живота на детето, така и на възрастния. Човек, който като дете не е живял в ритмично организирана среда, като възрастен с голяма трудност може да организира живота си ритмично, много голяма трудност за него е също така да организира ритмично живота на своите деца, дори да е убеден във важността на ритъма. Изисква се голяма воля и проникновено разбиране на истинската сила на ритъма за душевното и телесното здраве.
Ще започнем от смяната на деня и нощта. Това се включва в т.нар. дневен ритъм, защото не можем да изключим едната страна на монетата и да пренебрегнем този важен за презареждането ни момент- сънят, без който не можем.
Съществува следният факт: човек, който страда от недоспиване, който не е успял добре да се наспи през нощта, осезателно усеща как това се отразява на неговия Аз. Човек е леко объркан, с по-забавени реакции от обикновено, мисълта „скача“ от обект на обект и не успява да се задържи, мисловната дейност не може да протече задълбочено, и т.н. Всичко това се контролира от нашата най-висша съставна част – Азът, която се обезсилва при липса на достатъчно сън, както и при неритмична смяна на сън и бодърстване.
За да обезпечим правилно формиране на детския организъм, от изключителна важност е да създадем ритъм бодърстване – сън без големи отклонения в него. Часът за лягане вечер е добре да се поддържа в рамките на най-много 30-минутно отклонение, в зависимост от възрастта на детето. Например за дете на 4-5 г. 21.00-21,30 ч. е добър диапазон за лягане вечер. Дори детето да не заспива веднага, то е вече в леглото, тялото се отпуска за почивка и с течение на времето, с лягането, то ще е формирало такава нагласа.
Разбира се, трябва да се подходи внимателно към това колко часа са необходими на всяко дете за пълноценен сън. Понякога продължителността на съня е прекалено голяма спрямо обичайната за възрастта и това е основание да събуждате детето си, дори то да продължава да спи часове повече от обичайното за възрастта. Има такива деца, склонни да „прекаляват“ със сън. При тях е от изключителна важност да се въведе ритъм бодърстване-сън и да не се прекалява с едното или другото. По време на бодърстването е добре да осигурите възможност за активни дейности и сетивни впечатления. Прекалено дългият сън не трябва да става причина за една обща „заспалост“ на детето, изразяваща се в пасивност, забавени реакции, лесна уморяемост, липса на силен интерес към света… В същото време е добре да проверите дали това продължително спане не се дължи на факта, че детето не заспива веднага след лягане, а часове лежи будно в леглото. Причините за това могат да са различни и се откриват след обстойно обсъждане на навиците, поведението, етапа на развитие и др.
През деня тряба да се погрижим за ритмична смяна на нашите дейности. Важно е храненията да бъдат във фиксиран час с малки възможни отклонения. Не е задължително всяко хранене да е у дома или в обичайната среда, в случая е по-важно спазването на часа, а не мястото. За разлика от съня, при който най-удобното място, в което се заспива без проблем, е личното кътче на всеки-леглото или собствената стая, тук, при храненията, това обикновено няма такова значение, часът е определящият.
Когато разпределяме различните си дейности през деня, трябва да помним, че предиобяд най-подходящи са по-интелектуално насочените занимания, а следобяд – творческите. Когато детето е малко и е рано все още за интелектуални занимания, все пак предиобяд могат да се измислят куп занимания, като разглеждане на книжки, редене на пъзели и т.н, а следобедите са за рисуване, апликиране и други творчески занимания. Ако сте включили през деня дейности, свързани например с чистене, приготвяне на хляб и подобни, спокойно можете да ги свършите предиобяд.
Също така е важно да има здравословно редуване на дейности, изискващи концентрация и разпускане, подобно на вдишване и издишване. Самото дете показва с поведението си кога дадено занимание го е уморило и му е необходимо да релаксира – започва да се разсейва; ако настоявате, нервничи, става неспокойно, не го свърта на едно място… Ако пък дълго време не се занимава с нищо, което да привлече и концентира вниманието му, започва да се движи хаотично, безцелно, понякога дори разрушително.
Хубаво е детето, ако е над 3-4-годишно, постепенно да свиква да прекарва известно време, занимавайки се самичко. При липса на такава възможност, неспособността да остава само със заниманието си, може да продължи и по-нататък, дори и в училищна възраст. Тези занимания сам трябва да се редуват с такива, в които има възможност да се извършва активно общуване.
Автор: oporabg.com