“The Anxous Leaf” от Hanry Ward Beecher
Веднъж се чула тъжна въздишка и едно малко листо заплакало, както често правят листата, щом задуха вятърът. Клонката го попитала: „Какво се е случило, малко листо?”
А листото отговорило: „Вятърът току-що ми рече, че един ден ще ме обрули и ще ме запрати да умра на земята.” Клонката разказала това на старото стъбло, а то – на дървото. Дървото прошумолило на листото: „Не се страхувай, дръж се здраво и ще си тук дотогава, докато само решиш.”
Листото спряло да въздиша, сгушило се и запяло. Всеки път щом дървото се разклатело, а листата се раздвижвали, клонките се раздрусвали, стъблото се разлюлявало и малкото листо танцувало радостно нагоре-надолу. И нищо не било в състояние да го откъсне. Така то расло цяло лято чак до октомври.
Когато дошли ярките есенни дни, листото видяло как всички листа около него станали много красиви. Едни били жълти, други алени, а трети раирани в двата цвята. То попитало дървото какво значи това и дървото рекло: „Листата се готвят да излетят и от радост обличат най-красивите си дрехи.”
Тогава на малкото листо му се приискало и то да полети, и мислейки за това, се обагрило в красиви цветове. То вече пламтяло в най-ярките си багри, когато забелязало, че клонките на дърветата нямали никакъв цвят. Листото учудено запитало: „Мили клонки, защо вие сте сиви, а ние златни?” Клонките отговорили: „Ние трябва да останем с работното си облекло, защото нашият живот продължава, а вие сте в празнични дрехи, защото вашата задача е приключена.”
И със следващия нежен полъх листото без да мисли се откъснало. Вятърът го понесъл и завъртял, мятайки го като огнена искра във въздуха. После листото бавно паднало до оградата при стотици други листа. То сладко заспало, засънувало и никога не се събудило, за да разкаже своя сън.
Превод: Надежда Костова