Автор: Ева Марч Тапан
Няколко години преди Аларик да завладее Италия, в Шотландия, вероятно по западното й крайбрежие, се родило момче, което по-късно щяло да стане известният Св. Патрик. Родината му била дива и сурова. В нея бродели мечки, вълци и диви свине. Била влажна и студена, плувала в мъгли и рядко виждала слънчеви лъчи. Но имало доста по-неприятни неща от климата. Нерядко от Ирландия или от север връхлитали пирати, които яростно плячкосвали бреговете и после вдигали платна с множество пленници, които продавали в робство. Това се случило и с Патрик, когато бил на 16 г. Дълги години бил роб в Ирландия и работел като пастир. Момъкът бил възпитан в християнско семейство и докато пасял стадото по хълмовете, постоянно се молел, понякога над сто пъти на ден. Най-накрая се появил шанс да избяга и той поел към дома. Неговите роднини горещо го приветствали. Сега, след като се бил измъкнал на косъм от тази голяма опасност, те го помолили никога да не ги напуска.
Но сърцето на Патрик останало в Ирландия. Една нощ сънувал как пред него се появил мъж, който държал писмо, започващо така: „Гласът на ирландците“. Докато четял, като че ли чувал гласовете на хората от западните брегове, които го зовяли: „Ела да живееш с нас“. Така Патрик взел решение да им посвети живота си, като стане християнски проповедник. Щом се почувствал готов за мисията си, се върнал на острова, където бил живял като пленник. С него тръгнали и други свещеници. Заедно кръстосвали зелената земя и учели хората кой е Христос. Носели сандали и нещо като дълга пелерина, която била нищо друго освен кръгло парче груб плат с дупка по средата за главата. Предната част на главите им била избръсната, а отзад косата им падала свободно на раменете. На дълги пътешествия използвали недодялани двуколки, а на кратки разстояния вървели пеша, като държали всичко в ръце и пеели псалми. Носели със себе си богослужебни и евангелски книги, преносими олтари и звънци. Правели сами грубите си звънци от съединени един към друг стоманени листи, потопени в разтопен бронз. Обикновено местните приемали добре думите им, но като цяло животът на мисионерите бил изпълнен с опасности. Клановете постоянно воювали помежду си и никак не било безопасно да преминеш от една област в друга без ескорт. А на едно място хората взели дългите им дъсчици за писане за извадени мечове и помислили, че са дошли да сеят нещастия.
Запазила се е следната история – веднъж монасите изпаднали в голяма беда заради Лиъри, главатар на един от ирландските кланове. На здрачаване крал Лиъри отишъл с благородниците си да запали огъня за празника на пролетта. Но какво било изумлението му, когато видял, че на хълма Слан вече горял друг огън. Под страх от смъртно наказание било забранено да се пали огън, докато гори огънят на краля. Лиъри веднага изпратил хората си да разберат кой е дръзнал да не се подчини. Казват, че тогава била написана поемата на Патрик „Плачът на елена“ и това е част от нея:
На Тара в тоз съдбовен час
поставям небесата с цялата им мощ
и слънцето с лъчите ярки,
снегът със неговата белота
и огънят във алени зари,
светкавицата в яд стремглав
и ветровете брулещи по пътя,
морето в неговите дълбини
и стръмнините диви,
земята с цялата й твърд.
Поставям всички тези плодове
на Божията сила и благоволение
между мен и силите на мрака.
Идеята на поемата е, че цялото сътворение закриля човека, който има доверие в божиите сили. Мисионерите обяснили на краля, че техният огън не е в чест на идващата пролет, а на Христовото възкресение. Той ги изслушал внимателно и им разрешил да проповядват сред хората му.
Поемата носи името си от следното поверие. Патрик я изпял по време на засадата, направена от войниците на Лиъри, които искали да му попречат да проповядва в свещената Тара. Изведнъж пред погледа им се появили не Патрик с монасите си, а възрастен елен, следван от еленчета.
Дълги години Патрик разнасял словото и учел другите. Строил църкви, училища и манастири, които се превърнали в най-известните училища за времето си. Хиляди ученици се стичали към тях от съседните страни. По-късно самите те се отправяли в учителство не само към Англия и Шотландия, но и към всяко кътче на Европа. Това дело води началото си от един безстрашен, предан и неегоистичен мъж.
Превод: Надежда Костова