Една птичка намерила в тревата малка крушова семка, взела я и я понесла със себе си горе във висините, а после я пуснала да лети отново надолу към земята. Семката паднала в едно поточе и заплувала в прохладните му води. Скоро стигнала брега, спряла се там, сгушила се в топлата земя и започнала да расте. Тя растяла все повече и повече, надигала от земята зелено стъбълце нагоре към Слънцето, докато един ден не се превърнала в младо крушово дърво. Дървото ставало все по-голямо и по-голямо, окичило се с бели цветове, а славеят си свил гнездо в клоните му. Щом дошла есента, дървото родило сладки, сочни круши.
Славейчето пеело така пленително в клоните на дървото. В тихата звездна нощ песента му политала чак до Луната, а после пак се завръщала обратно. Не след дълго у крушовото дърво се зародил копнеж и то да може да пее толкова прекрасно.
Една нощ Ангелът-пазител на дърветата му прошепнал: „Ако искаш и ти да пееш така омайно, ще трябва да направиш една голяма жертва. След това няма да можеш никога повече да протягаш своите клони в небето, нито да усещаш как малките бръмбари пъплят по корените ти.”
Крушовото дърво дълго мислило, но желанието му било толкова силно, че накрая то решило да стори тази жертва и зачакало.
Няколко дни по-късно в гората дошъл един човек и започнал внимателно да оглежда дърветата наоколо. Той се спрял пред крушовото дърво и си казал: „Най-накрая открих подходящото дърво!”
На следващия ден то било повалено и насечено на парчета. Но не изпитвало никаква болка – само леко гъделичкане, а радостта от очакването какво ще се случи с него сега, в какво ще се превърне, нараствала все повече и повече.
Дървесината на крушовото дърво била занесена при един майстор на флейти. Той я оставил да почива дълго време, докато тя не станала съвсем суха. Дългото чакане обаче не било тежко за крушовото дърво, понеже то било свикнало да стои на едно място мирно и търпеливо по цели дни.
Един ден майсторът взел в ръцете си дървесината от крушовото дърво и с голямо внимание и обич сътворил от нея изкусни флейти. Много деца получили по една от тях като подарък. И всеки един красив тон, който се леел от флейтата под детските пръстчета, изпълвал с радост някогашното крушово дърво. Така то запяло безброй пленителни песни и гласът му зазвънтял навред омайно, подобно на славея в гората.
Тази история би могла да се използва в 1. клас преди децата да са получили своята първа флейта (тук се има предвид пентатоничната или бароковата блокфлейта).
Чрез приказния образен език учителят се обръща към фантазията и чувствата на детето, а това е много важно в тази възраст и спомага още в самото начало да се създаде подходяща емоционална връзка на детето с музикалния инструмент, както и да се формира правилно отношение към този музикален инструмент, с който му предстои да се запознае в следващите учебни часове.
С помощта на приказния език детето се запознава по косвен начин с това, как е възникнала неговата флейта – тя е извървяла дълъг път преди това, претърпяла е метаморфози, за да стигне накрая до самото него и то да може да я държи сега в ръцете си.
По този начин, когато детето получи своя първи музикален инструмент, то пристъпва към него със съвсем различна вътрешна нагласа, съвсем различно чувство и отношение, а всичко това има голямо значение за по-нататъшната ни музикална работа. У детето се пробужда удивление, възхищение, за него музикалният инструмент се превръща в нещо необикновено и престава да бъде просто предмет. То се учи да го цени, а образите от приказната история продължават да действат в душата му.
Такива кратки истории, изпълнени с образи, са много важни в работата ни като учители и могат да бъдат изключително полезни, тъй като влиянието им върху децата е многостранно. Когато тези истории са се родили от фантазията на учителя с мисълта за конкретния клас от поверени му деца, тяхното възпитателно въздействие е много по-голямо, отколкото всякакви други словесни поучения и морални наставления.
Автор: Милена Бонева
(по идеи от сайта www.waldorf-ideen-pool.de)