Автор: Кристин Натале
Михаиловден е един четирите сезонни празника на стария християнски календар. 29 септември е празникът на Свети Архангел Михаил според католическата традиция (бел. прев. Българската православна църква почита паметта на Свети Архангел Михаил на 8 ноември). В Европа този ден бележи края на събирането на реколтата и началото на есента. В миналото било прието продажбата на фермерски земи да започва след Михаиловден, за да могат купувачите по-добре да преценят имота, след прибиране на реколтата му.
Михаиловден е няколко дни след есенното равноденствие, когато денят се изравнява с нощта. Тук, в Северното полукълбо, денят започва да намалява за сметка на нощта. Време е да се запалят светлинките и свещичките, за да отблъснат силата на мрака у дома и вътре в нас. Хората трябва да съберат сили, за да противостоят на промъкващите се, заедно с нарастващата тъмнина, тъга и страх. Запалените светлини ни подготвят за празника на светлината през ноември, за светлинките в Коледните венци, за греещото в светлина Коледно дърво. Михаиловден идва да ни припомни, че колкото повече се сгъстява мракът навън, толкова по-искряща може да лъчи вътрешната ни светлина.
Свети Михаил или Архангел Михаил е изобразен в картините и историите като великият архангел, който е надвил размирника Луцифер и го е изхвърлил от небесния свят. За наше съжаление Луцифер е паднал на земята, приемайки образа на дракон. Този дракон поглъща добрите ни намерения и помисли и постоянно се стреми да прави мислите ни мрачни и черногледи. Михаил продължава да воюва с дракона и тук, на земята, помагайки на хората, които не могат да го надвият сами.
Хората, водени от копнежа да бъдат истинни, справедливи, състрадателни и непритворни се обръщат към Архангел Михаил като към свой водач и учител. Той не се намесва в изборите, които правим. Помага ни само, когато ние го помолим за помощ (бел. прев. Това означава ние да направим първата крачка, да започнем да действаме от нашата воля и тогава да апелираме към него за помощ).
Празнувайки Михаиловден – така напомняме на себе си да укрепим и подсилим духа си и да сме свързани с вътрешната си светлина. Трябва да заслужим сами златната корона на истинните и доброжелателни мисли, вътрешния щит, изтъкан от състрадание и братски чувства, и златния меч на куража и вътрешната сила. С тях можем да надвием дракона на съмненията и безнадежността, и да разкъсаме обръча, в който ни е стегнал.
Във Валдорфското или Щайнерово училище традицията да се празнува Михаиловден е все още жива и е обновена в унисон с нивото на съзнателност на днешното време. Ние разказваме стари истории за битката на Михаил и неговите рицари срещу дракона, опитващ се да разруши царството. Разказваме истории за Свети Георги, който побеждава дракона и спасява принцесата. Често организираме голям празник на открито с много игри – изпитания на ловкостта и смелостта, театрални спектакли, песни и занаятчийски работилници. В по-големите училище по време на фестивала може да се появи огромен дракон (обикновено сътворен и оживен от шестокласниците). Смели михаилови воини тогава се притичват насреща му и го пронизват с копия или стрели. Когато драконът е „победен“, настава голяма радост и оживление.
Понякога на Михаиловден се пускат хвърчила. Немската дума за хвърчило е „drachen“. Китайската традиция в пускането на хвърчила също е свързана с образа на дракона. Да държиш здраво този дракон, да контролираш полета му е една много забавна и смислена игра.
В много от историите драконът е опитомен или трансформиран. Това може да са реални истории. Ние можем да надвием дракона в себе си, ако сме убедени в правотата на действията си и имаме куража да действаме. Но той всъщност не си отива. През бъдещите еони от време ние трябва да продължим да трансформираме неговата разрушителна енергия в благодеяния, в творчески сили за доброто на човеците. Това е крайната цел на битката между доброто и злото.
Има толкова много истории, поеми, песни и пиеси за рицари и дракони, за Свети Михаил, Свети Георги и други михаелични герои. Тези легенди съществуват под най-различни форми по всички краища на света. В някои от тях Михаил принуждава дракона да построи крепост или замък на върха на хълм. Има толкова много върхове и крепости, които носят името му, особено в Европа.
Има и легенди, в които драконът е полезен за хората. Това също може да бъде вярно, но само когато драконовите сили не са прекалено могъщи и непреодолими. Помислете за електричеството. Силата му е ползотворна, ако е използвано правилно. Но също така може да има разрушително действие, ако е неконтролируемо като светкавиците или оголените електропроводи.
Древните култури, които са изпитвали благоговеене към драконите, са разбирали тяхната огромна мощ, която както може да роди творчески сили, така може и да има разрушително действие. Техните митологии разказват как хората са усмирявали дракона, за да не бъдат унищожени от него и за да могат да впрегнат творческите сили за добро.
Драконите обичат да трупат приказни съкровища и да ги крият в тъмнината. Това е съкровищницата от мъдростта и опитностите на човечеството, която чака да бъде извадена отново на слънчева светлина. Всеки един от нас в някакъв момент е призован да обезглави или трансформира дракона в себе си, така печелейки небесно злато за себе си и за целия свят.
Превод: Надежда Костова