Днес живеем в Михаилово време – лекция на Себастиан де Фрис

Себастиан де Фрис, доктор по Философия, преподавател по общо човекознание, философия, теология, изкуство във Педагогическия колеж „Хеликон” в Холандия. Посещава България и изнася лекции тук повече от десет години. Началото е поставено от Семинар по Валдорфска педагогика, организиран от Сдружение „Валдорфска педагогика за деца, родители и учители“ във Варна. Оттогава на видим земен план започва неговото Антропософско пътешествие у нас, но Духовните начала са поставени още преди векове, поради кармичната връзка, която усеща, че има с България.

https://waldorfbulgaria.org/wp-content/uploads/2022/09/297785725_1097839574159344_9073540240227218215_n-Copy.jpg

През юли тази година отново прие поканата ни и изнесе лекции в София, Пловдив, Стара Загора и Варна, воден от вътрешния стремеж да сподели с нас прозренията, до които е достигнал през последните две години, благодарение на Духовната наука и своите лични опитности. Основната тема на цикъла лекции бе Мистерията на злото и неговите различни проявления, като централна тема на днешната епоха.

 

Както знаем, днес живеем в едно Михаилово време, епоха, започнала през 1879 година. Видимо е, особено през последните две години, че живеем в едно концентрирано Михаилово време, в което се разиграва битка между Светлината и Мрака. Тази битка в основата си всъщност е борба за човешкия Аз, а ние знаем, че нашият Аз е свързан с Христос. Отсега нататък всичко ще зависи от човешкия Аз – как се развиват нещата в настоящето и какво предстои в бъдещето. Настоящето и бъдещето зависят от вътрешната активност на всеки един от нас, от нашето съзнание, защото от няколко столетия живеем в епохата на развитие на Съзнателната душа. През 20-ти век развитието на Съзнателната душа получи своя интензитет.

Познаваме образа на Архангел Михаил, който държи меч или копие, а понякога везни или земното кълбо, а под краката му лежи Драконът. Интересно е да отбележим, че Михаил побеждава Дракона, но не го убива. Михаил се бори с Дракона в Духовния свят, в Небесата, сломява го, Духовният свят се прочиства, но самият Дракон е захвърлен на Земята, където живеем ние, хората. И сега е наша задачата да преборим Дракона, вече зависи от нас драконът да бъде победен. А това изисква сила, смелост и кураж, безстрашие. Понякога е неприятно, некомфортно, уморително.

Смелостта е една душевна способност, свързана със сърцето, тя е едно качество на сърцето. Можем да кажем, че смелостта е сърдечно качество. Михаиловото качество също е свързано с нашето сърце. Времето на Михаил изисква от нас инициативна сила, да имаме смелостта за инициатива, която да приведем в действие. Михаил очаква да вършим дела, продиктувани от смелост. По един определен начин той се отдръпва, стои настрана и наблюдава какво правим ние, хората. Михаил сякаш живее с последствията от нашите дела. Когато ние проявяваме инициатива, той ни помага, но много зависи от нас и от това дали ще станем активни. Михаил никога не би накърнил нашата човешка свобода. Той ни чака и изисква от нас да одухотворим нашето мислене, да го стоплим със сърдечни качества. Да се научим да мислим със сърцето си и, разбира се, тук имам предвид пречистеното ни сърце. Михаил иска от нас да преодолеем материалистичния начин на мислене, за да победим материализма в нас и около нас. Но нашите материалистични представи са много — откриваме ги навсякъде в нашето време и като деца сме израснали с тях. Ала всички материалистични начини на мислене са вече остарели, времето им е отминало, станали са ненавременни, а това означава, че те са се превърнали в зло.

Михаилово е също и да се поставя въпросът за същественото, за първостепенно значимото. Един Михаилов въпрос, който можем да си зададем отново и отново в толкова много различни случаи и контексти, е следният: Кое е същественото в случая? За какво става въпрос от духовна гледна точка? Защото несъществено, вече нe е от значение и него трябва да надвием. Само онова, което е изградено въз основа на Духа, ще устои. Всичко друго ще изчезне и трябва да изчезне. Това е причината толкова много неща да се разпадат в Михаиловата епоха, въпреки че, разбира се, външно погледнато, те биха могли да продължат да съществуват, макар да са изживели времето си. Няколко такива примера са повечето медии, вестници, телевизии, а също и политиката.

Архангел Михаил иска да разберем, да схванем, че човекът е едно Духовно същество. Да се научим да гледаме отвъд външните му обвивки и да съзираме същността на човека. Кой всъщност е другият срещу мен, когото виждам, когото срещам? Този човек, преминаващ през множество инкарнации, като във всяка се „облича” с различни човешки тела.

Това се отнася, разбира се, с пълна сила и за работата в едно Валдорфско училище или градина. Основаването на Валдорфското училище в Щутгарт през 1919г. е било едно Михаилово дело. Всъщност изнасянето на Антропософията в света също е бил един Михаилов акт. Да се основе Валдорфското училище е било наистина вълнуващо и е изисквало много сила и смелост. Пример за тази инициативна сила, водена от Духовното. Дори основата на Валдорфската педагогика, човекознанието, е било и имало дисидентски характер.

Имам предвид следното: това, че изобщо Рудолф Щайнер е започнал отново да говори за трихотомията — познанието, че човекът се състои от тяло, душа и дух. Етерното тяло също се включва тук, но то е към физическото тяло. Знанието за трихотомията е било отдавана познато при ревните гърци, но е било измествано настрана от определени авторитети на Църквата в продължение на много столетия, изтласквано е било от антимихаиловите сили. В началото на 20-ти век отново да се говори за трихотомията и дори тя да се развива по-нататък, да се задълбочава — това е било едно много рисковано начинание.

С това задълбочено човекознание, задълбочено духовно познание за човека, ние работим всеки един ден във Валдорфското училище. Учим се да разпознаваме различните тела на човека, да опознаваме Сетивната душа или да разучаваме Разсъдъчнo-чувстваща душа. И тогава идва един много важен въпрос, особено в днешното време: Какво всъщност представлява Съзнателната душа? Работим и със знанията за останалите съставни части на човека. Занимаваме се с душата, а това означава с категории като мислене, чувстване и воля. Урокът във Валдорфското училище е одушевен урок, в него мислене, чувства и воля са взаимно интегрирани.

Практикуваме познанието за различните темпераменти, които се развиват в етерното тяло, особено в началните класове, където развитието на етерното тяло е от голямо значение за детето. Прилагаме Основния педагогически закон. Работим също и с нашето разбиране за дванадесетте сетивни органа. А през последните две години за нас би трябвало да представлява голям интерес преди всичко Азовото сетиво, сетивото за Аза на другия.

Познаваме също и житейските фази в развитието на човека, т.нар. седемгодишни периоди и според тях изграждаме целия си урок по един художествен начин. Тази немска дума е толкова красива: възпитателно изкуство („Erziehungskunst“)! Неслучайно се нарича така, понеже педагогиката е изкуство. Този, който преподава, е човек на изкуството. Но възпитателното изкуство, изкуството на преподаването, се основава на науката за човека. Човекознанието, което непрекъснато изучаваме, ни дава толкова много нови представи, нови, защото не са материалистични. Понякога за нас това са изцяло нови представи, защото сме израснали във времето на материализма.

Виждате ли, тук отново откриваме този Михаилов характер във всичко свързано с Валдорфската педагогика — новите духовни възгледи и познания за човека. Може да се каже също, че в центъра на Валдорфската педагогика стоят три основни въпроса. Първият въпрос е: Кое е детето? Кое е това конкретно индивидуално дете, което стои пред мен? Кой е този клас? Кои са тези деца? Ние искаме да опознаем детето, там започва нашият интерес. Както още Аристотел е казал, ние започваме с конкретния индивидуален човек и се опитваме, преди да преценим и отсъдим, да оставим самото дете да ни „говори” откровено, от своята душа, от своето сърце.

Едва тогава се появява вторият важен въпрос, който има по-скоро един общ характер. Това е въпросът: Кой е човекът? Този въпрос изследваме в Човекознанието, затова и книгата се нарича „Общото човекознание“. Първият въпрос беше относно конкретното индивидуално човекознание, а сега идва и общото човекознание.

Последният въпрос не отстъпва по важност, защото учителят също е един човек. Важно е това да не се забравя, особено когато сме затрупани с работа. Третият въпрос: Кой съм аз? Кой е учителят? Един въпрос на себепознание. Той е свързан с темата за работата върху самия себе си, свързан е с глагола „ставам, превръщам се“, със себеразвитието във всички негови възможни индивидуални форми. Какво правим от самите себе си, това струи от нас към децата. Далеч по-важно е, кой си ти като човек, който прави нещо от
себе си, отколкото дали винаги преподаваш перфектно. Има и нещо друго, което е във връзка с въпроса „Кой съм аз като преподавател?“. Това е, което можем да наречем грижа за себе си, да се грижиш добре за себе си, да подкрепяш сам себе си. Това също струи от нас към децата. Те нямат никаква полза от учител, който неглижира себе си. Да се грижиш добре за себе си означава всъщност да се грижиш добре и за децата.

Децата са свързани с бъдещето, а бъдещето е свързано с настоящето. От началото на 15-ти век живеем в епохата на развитие на Съзнателната душа, което изисква от нас да станем съзнателни, да имаме вътрешна активност, която идва от Аз-а. Нещата изглеждат така, все едно сме проспали последните няколко десетилетия. И сега, особено през последните две години, може би по един интензивен начин се събуждаме. Десетилетия назад имахме многобройни повици за събуждане, но много хора продължиха да спят своя
сън, при тях може да се говори за „душа на несъзнанието“. Но ние трябва да се пробудим, защото иначе развитието на човечеството е застрашено.

Днес изживяваме катастрофа и една от причините за възникването ѝ е, че дълго време липсваше духовният образ за човека, духовното познание за човека не беше достатъчно широко разпространено. Ако то наистина бе разпространено и прието, тази световна катастрофа може би щеше да изглежда по друг начин или нямаше да се случи, или поне не с такава сила. Сегашната световна катастрофа е изцяло свързана с обстоятелството, че все още съществуват материалистични представи за човека, за това какво е човекът, за здравето, за болестта, за живота и за смъртта. А с материалистични представи се внася страх.

Всяка културна епоха има свои теми, свои загадки и тайни, които трябва да бъдат разгадани. Четвъртата културна епоха, през която се разви Разсъдъчно-увстващата душа, Културната епоха на Древна Гърция, Древен Рим и Средновековието, официално приключила през 1413 г., продължава своето въздействие дори днес, ала това не носи положителен характер. Основната тема, загадката, която тогава през Четвъртата културна епоха трябваше да бъде разрешена, бе темата за раждането и смъртта. По онова време това бяха големите загадки, които е трябвало да бъдат разгадани.

Тази тема продължава да действа и в нашата Пета културна епоха, но вече доразвита, някак метаморфозирала. Човек трябва сега със съзнанието си да се обръща към тази тема, защото в нашата епоха ние имаме възможността да знаем много за тайните на раждането и смъртта. Само ако пожелаем, ние можем да знаем толкова много за предрожденото и за времето след смъртта, само ако престанем да мислим материалистически. Важно е да станем съзнателни в разбирането, че смъртта принадлежи към живота. Че животът продължава и след смъртта, но по един друг начин, че смъртта и животът, животът и смъртта си принадлежат.

Което също означава, че светът на живите и светът на умрелите също си принадлежат. Че починалите не са мъртви, а живеят, че те са тук и имат нужда от нас и искат да ни инспирират, което те в много случаи така или иначе правят. Несъзнателно ние много често биваме инспирирани от починалите, но просто не знаем за това или знаем много малко. Много починали искат да ни помогнат, но всъщност важи и обратното — ние се нуждаем от тях и те се нуждаят от нас също да ги инспирираме. С нашите мисли, чувства и с нашите волеви импулси ние също вдъхновяваме, можем да им помогнем. През идващото време навярно ще става все по-наложително да оказваме помощ на умрелите. Ако поискаме, ние бихме могли да узнаем откъде идва душата в момента на раждането. Да знаем за предрожденото и за живота след смъртта. Накратко казано, вече можем да знаем много за духовния свят, защото Съзнателната душа носи възможността да ставаме все по-съзнателни за Духовния свят.

Тук стигаме и до една друга тема, която е много важна за нас. Знание, което в Четвъртата култура епоха още не сме могли да имаме. Темата за цикъла: предрождено време — раждане — живот —смърт — живот след смъртта — раждане — живот — смърт и т.н. или казано иначе, темата за кармата и реинкарнацията. Необходимо е човекът чрез Съзнателната душа да стане съзнателен за своята карма, за кармичните връзки и кармичните преплитания, за да се прояснят те, да бъдат разбрани, за да могат да бъдат изяснени и разрешени. Ето защо Щайнер е изнесъл толкова много лекции за кармата и реинкарнацията. Ето защо той е създал и Мистерийните драми, където се разглеждат кармични връзки и преплитания на главните персонажи през множеството инкарнации. На сцената стават видими тези кармични връзки и последствия. Луцифер и Ариман също се появяват там.

Сега стигаме до основната тема на епохата на Съзнателната душа, главната загадка, която трябва да бъде разрешена и това е Мистерията на злото. Развитието на Съзнателната душа и на Аза изисква ние да се изправим срещу злото. Да се срещнем със злото принадлежи към нашата индивидуална духовна еманципация. Благодарение на тези насрещни противникови сили на злото ние можем да се развиваме, да растем, но това може да се случва в свобода и изисква съзнание. Чрез сблъсъка със злото ние можем духовно да се еманципираме. Необходимо е проявим вътрешна активност, което означава, че трябва да се научим да разпознаваме злото, както и да го преживяваме в нашия живот. През изминалите две години можахме да съберем изобилно количество опитности в тази връзка. И това няма да е краят.

Трябва също да можем да различаваме проявленията на злото, за да можем да говорим конкретно за определеното зло. Злото — това не са просто общи понятия. Със съзнанието си можем съвсем точно да узнаем за Луцифер и Ариман, а също и за Азурите и Сорат. Силите на Азурите и Сорат станаха особено активни от началото на 20-ти век. Те имат връзка с развитието на Съзнателната душа, защото са сили, които действат срещу Съзнателната душа, действат срещу Христос и особените събития през 20-ти век в етерния свят. Соратовите сили могат да се нарекат антиХристови сили, което означава, че те са анти-Азови сили. Те нападат Аза на човека. Всички ние можахме да преживеем това през изминалите две години. Как действат различните видове сили на злото? Върху кои съставни части на човека въздействат? Всяко едно от съществата на злото се интересува от различни, точно определени части от човешката природа. Настъпи време да се събудим за това знание. Да станем съзнателни за действията на злото, защото тук става дума за спасението на човечеството.

От друга страна, е важно да се свързваме със светлината, защото светлината и тъмнината са свързани помежду си. Може да се каже, че от началото на 20-ти век, Михаиловото време, и с настъпването на края на Кали-юга, преди всичко благодарение на новата активност на Христос, духовният свят е отворен и ще продължи да се отваря все по-широко и по-широко. Има все повече и повече светлина. Развитието в свобода означава, че тогава ще има и все повече тъмнина. Тъмнината можахме вече да преживеем, но важното е също и да намираме светлината и да можем да я запазим.

Главният въпрос е този, който аз наричам Христов въпрос. Това е въпросът, който Христос отправя към всеки един от нас индивидуално, към всеки един Аз, един много личен въпрос ни отправя Христос: „А ти? Ти как се отнасяш към мен? Какво е твоето отношение към мен? Какво мислиш за мен?“ И от отговора ни зависи всичко.

Живеем в трудни времена и понякога човек се пита: „Какво мога да направя аз? Всичко, което правя, изглежда толкова малко. Светът е голям, злото е голямо, а ние сме малко и аз се чувствам сам…“ Да, така е, но можем да преобърнем това твърдение и да внесем поне малко светлина. Добре е да знаем също, че всичко, което правим, през последните години изведнъж придоби една голяма значимост. Изглежда малко това, което мога да направя, но всъщност сега то придобива много по-голяма тежест и важност, то има значение. Това, което чувствам, което мисля, от какви импулси действам, има голямо значение. Важно е за света и за духовния свят, въпреки че човек невинаги веднага го разбира. Това, което отнасяме със себе си през нощта, когато заспиваме, също е важно; което носим в нашата душа, е храна за духовния свят, за нашето собствено същество, за умрелите, за ангелите и за елементарните същества. В нас и непосредствено около нас ние можем да пречистим духовната аура, можем да внесем в нея светлина. А това има огромно значение.

Има израз на английски, който намирам за подходящ в тази връзка: „One light bulb can light the whole room, or one candle.“ (Една крушка може да освети цялата стая, или една свещ.) Ако всички ние внесем дори малко светлина, тогава осветяваме нашето обкръжение, дори да сме малобройни.

Бих искал да завърша с един малък анекдот. По време на Първата световна война Щайнер седял някъде на една маса. При него дошъл един мъж и го попитал: „Защо четете всеки ден по четири-пет вестника? Та Вие знаете, че вестниците са пълни единствено с лъжи!“ Тогава Щайнер отговорил нещо подобно: „Да, знам това, но е важно аз да премина през тези вестници, за да коригирам духовно мислите, които са написани в тях, по правилен начин да ги помисля.“ Това, което мислим, е важно. С нашето съзнание можем да помогнем също и на околните, да ги осветляваме. С това бих искал да завърша и да ви пожелая много светлина и сила, добри инспирации и интуиции от духовния свят и, разбира се, много любов и топлина, за да можете да осъществявате вашите задачи и проекти с помощта на Духовния свят, с помощта на Христос, света на ангелите и на умрелите. Много ви благодаря за вниманието и издръжливостта!

 

Лекцията изнесе: Себастиан де Фрис
Превод: Пепа Стамболджиева и Милена Бонева

 

Лекцията е публикувана в бр.76/Арх. Михаил 2022 на „Антропософски вести“

към вестника