Жизненият път на Рудолф Щайнер
Душата на Рудолф Щайнер избира да се роди на 27 февруари 1861 година в Кралевец (тогавашна Австро-Унгария, днешна Хърватия) като син на Франциска Щайнер, с която остава в любящи отношения през целия си живот, и Йохан Щайнер, служител на австрийските железници, който е описвал себе си като човек със „свободен дух”. Налага се семейството често да се мести на ново място и Рудолф получава ранното си образование в селски училища и у дома.
На 18 години завършва гимназия във Винер – Нойщат. Още като ученик започва да изучава Кант. Няколко години по-късно се обучава във Виенската политехника: математика и природознание, литература, философия, история. Тогава основно се запознава с творчеството на Гьоте, по-късно в пет тома издава неговите естественонаучни трудове. Едва 23-годишен става частен учител във Виена. След това е сътрудник в архива на Гьоте и Шилер във Ваймар. Там се запознава с Херман Грим, Ернст Хекел, Едуард фон Хартман, поетесата Габриеле Ройтер, Фриц Кегел.
През 1891 година защитава докторат по философия в Университета Рошток с дисертация на тема „Основният въпрос на теорията на познанието със специален оглед на теория на познанието на Фихте. Въведение в едно разбиране на философското съзнание за собствения Аз“ пред проф. Хайнрих фон Щайн. В своята 33-та година издава първия философски труд – дисертацията прераства в книгата „Философия на свободата. Основи на модерния светоглед. Душевни наблюдения, основаващи се на естествено-научни методи” (GA-4), посветена на Едуард фон Хартман.
Следват години на работа върху архивите на Ницше в Наумбург. През 1897 се преселва да живее в Берлин, където издава „Магазин фюр Литератур“ и „Драматургични свитъци“ с О.Хартлебен. Преподава също така в основания от В. Либкнехт „Работнически образователен център“ в Берлин.
На 39 години през 1900 г. става член на Теософското общество, а от октомври 1902 г. е генерален секретар на неговата немска секция. Започва редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове на Европа. Негова най-близка сътрудничка става Мари фон Сиверс. Поставя се начало на изграждането на Антропософията.
Вече на 52 години, поради вътрешни противоречия, напуска Теософското общество и създава Антропософско Общество. В Дорнах, Швейцария, започва изграждането на първия Гьотеанум. Щайнер активно участва в проектирането на архитектурата и дизайна на сградата с фрески на тавана, цветни стъклени прозорци (заедно с Ася Тургенева), деветметрова статуя „Представителят на човечеството“ (заедно с Едит Марион). Сградата е построена от дърво.
В следващите десет години из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалният живот, медицината, теологията, евритмията. През 1919 година, когато е на 58 години, в Шутгарт, след интензивна подготовка, открива врати първото Валдорфско училище с благодетел директорът на цигарената фабрика „Валдорф-Астория“ Емил Молт. Рудолф Щайнер изнася лекции пред учителите и ръководи училището до края на живота си, създавайки нов вид педагогика, по-късно наречена „валдорфска„.
В нощта на 31 декември 1922 срещу 1 януари 1923 година изгаря първият Гьотеанум. Рудолф Щайнер изработва модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон. Съдейства при основаването на Християнската общност като движение за религиозно обновление с водач Фридрих Рителмайер.
През 1923 година, на Коледа, дотогава независимите национални антропософски общества се обединяват в Единното Антропософско общество под председателството на Рудолф Щайнер. Следващата година е посветена на изключително интензивна и непрекъсната лекторска дейност и последни пътувания из Европа. На 28 септември изнася последната си лекция пред членовете на Антропософското общество. Начало на боледуването, но въпреки това продължава да пише писма и статии за членовете на Антропософското общество.
На 30 март 1925 в Дорнах Рудолф Щайнер напуска този свят, за да се върне отново в Духовния свят, чиито мъдри знания предава на човечеството през целия си жизнен път.
Ще завършим с думите на Фридрих Рителмайер, описани в неговата книга „Моята среща с Рудолф Щайнер” (Антропософско издателство „Димо Даскалов”, 1993 г.). Рителмайер, който е протестантски пастор в Нюрнберг, посещава едно от теософските заседания в Мюнхен през 1911 година, на 28 август (рождения ден на Гьоте). По това време Щайнер е на 50 години и само две години го делят от основаването на Антропософското общество. Запознал се в дълбочина с трудовете на Щайнер, Рителмайер е едновременно заинтригуван и скептичен от предстоящата среща. „Когато влязох в залата, останах изненадан от настроението, което цареше там. Хората ми изгледаха чужди. Изобщо този тип духовност – пасивна и жадна за сензации – винаги ми е създавала грижи… Но това, което веднага ми хареса, беше празничното молитвено очакване. Не беше трудно да се усети, че след малко тук ще се чества един празник на човека. Тези мъже и жени изпитваха радост, защото очакваха един изключителен човек, един предводител на човечеството, когото те дълбоко почитаха и който се движеше съвсем по човешки всред тях.”
Към края на своята книга Рителмайер споделя:
„Аз съм антропософ, не защото можах да проверя всичко, което Рудолф Щайнер изнесе през своя живот – за това не може и да става дума – а защото в малкото, което изпитах и проверих, аз срещнах само изненадващи и неоспорими потвърждения. Аз съм антропософ, не защото приех „Духовната наука” бързо и наготово, а защото тя успя да хвърли ясна светлина там, където преди не различавах нищо. Не защото един нов Папа измисли своите нови догми, а защото един висш пратеник на човечеството видя такива неща, за които се оказа, че е добре дори и ако човек ги приеме и изживее като потенциална възможност. Не защото в моя живот не срещнах друг духовно издигнат човек, а защото ясно виждах, че д-р Щайнер превъзхожда всички…
За мен Антропософията е духовно инспирираното дело на едно човечество, което окончателно го откъсва от оковите на материализма, едно спасително дело на Духа…”