Педагогиката, дадена ни от големия мислител и философ д-р Рудолф Щайнер носи много имена. У нас е позната като Валдорфска педагогика, в западните държави наричат училищата Щайнерови или Свободни училища, ала същественото тук е да проследим нейното създаване като педагогическо философско направление, произлязло от науката за Духа, наречена Антропософия.
Дълбокият промисъл на Рудолф Щайнер за педагогическото изкуство се крепи на три основополагащи стълба:
1. Да проникнем в духа на времето, за да обхванем социалните, културни, човешки проблеми, пред които настоящето ни изправя. В лекциите, събрани в книгата “Общото човекознание като основа на педагогиката”, Щайнер споделя пред бъдещите учители: „Нашата педагогическа задача трябва коренно да се различава от педагогическите задачи, които човечеството имаше да решава до този момент”. Знанията ни, дадени ни от Антропософията показват, че “всяка нова епоха в развитието на човечеството поставя пред него задължително нови задачи”.
2. Да опознаваме всекидневно същността на човешкото същество. Да си задаваме въпроса какво се случва тук на Земята в цикъла раждане-смърт, през какви периоди на развитие преминава детето, юношата, възрастният? Едва след като се потопим в знанието за човека, да преминем към въпроса – Как чрез педагогиката, чрез ученето, можем да помогнем на детето да се развива здравословно, хармонично и пълноценно?
Ала заедно с това да открехнем вратата и към невидимия цикъл смърт-раждане. Там действат духовни същества и заедно с тях ние се подготвяме за следващото ни слизане по седемцветната дъга, за да се родим отново на Земята като човешки същества. “Когато обхващаме с физически поглед едно дете, каквото е то след своето раждане, нека да сме наясно: цялото то е едно “продължение”… ние трябва да сме наясно: самото физическо съществуване е един вид продължение на духовния свят, а чрез възпитанието ние само продължаваме това, което е извършено и без наше участие, от страна на висшите Духовни същества”, споделя Щайнер в своите лекции към бъдещите учители.
3. Да изнамираме онези сили, похвати, методи на педагогиката, опирайки се на духовно-моралните ценности, така че да помагаме да се формират хора с такова мислене, чувстване и воля, които ще работят за раждането на истински морал, основан на новите духовни ценности. У нас като учители да е винаги жив въпросът – Как тези „нови” хора да развият своите заложби, за да могат да проведат така желаните реформи в обществото? Или казано накратко – как чрез духовните сили на педагогиката да възпитаваме личности, които ще имат потенциала да сътворяват своя живот? А заедно с другите живото-творящи личности да изграждат общество, в което има равенство, братство и свобода – идеалът за социалния организъм.
***
Бихме могли, ако си позволим, чисто описателно да наречем педагогиката, създадена и развита от д-р Щайнер – социално-творяща хуманна педагогика.
Ала нека сега се върнем в далечната 1919 година. Да се опитаме да видим, чуем и промислим Духът на времето тогава. През януари се свиква Парижката мирна конференция, която едва през юни успява да доведе преговорите докрай с Версайския мирен договор между Германия и Антантата. Слага се край на Първата световна война. Изработват се принципите за функциониране на Обществото на народите, което трябва да служи на новосъздадената чрез мирните договори политическа система на капитализма. Германия признава независимостта на Австрия и се отказва от всичките си задморски владения. Репарациите, които трябва да заплати като главен причинител на военните разрушения са огромни… Фридрих Еберт става Райхспрезидент на Германската империя. Ваймарската конституция е узаконена. Комунистическият интернационал е създаден в Москва. Бенито Мусолини създава фашистко движение в Милано. Нобелова награда за мир получава американският президент Удроу Уилсън. Бушува най-смъртоносната пандемия в човешката история; по различни оценки, жертвите на т.нар. „испански грип” варират между 50 и 100 милиона.
В град Ваймар, Германия, архитектът Валтер Гропиус основава школата за визуално-пластични изкуства Баухаус, която се превръща в център на модернизма. Салвадор Дали прави своята първа публична изложба в общинския театър във Фигерас. Създаден е автомобилният концерн Ситроен. Музей „Роден” в Париж отваря врати.. Умира френският художник Пиер-Огюст Реноар.
В същата година в България през ноември се подписва Ньойският мирен договор. Ражда се синът на Николай Райнов – Богомил Райнов. Само след две години ще си замине Иван Вазов, а Алберт Айнщайн ще получи Нобелова награда за Физика. Ако за кратко задържим погледа към България, през 1919 година са изминали над осемдесет години от създаването на първото българско светско училище в Габрово, създадено със средства на дарителски фонд, основан от Васил Априлов. Работи се по модерната тогава бел-ланкастърска взаимноучителна метода. Написани са учебници, помагала и пособия, които по-късно се превръщат в образователен еталон. Първият учител е Неофит Рилски, просветен църковен деец, който също така е автор и на първите взаимоучителни таблици на български език. През 1872 г. Габровското взаимно училище прераства в първата по рода си гимназия по българските земи, а през 1889 г. приема името на своя благодетел Васил Априлов. Днес това е известната нам Национална Априловска гимназия. Да си припомним и “Даскалоливницата”, първото българско класно училище, създадена през 1843 година в град Елена от Иван Момчилов. Три години по-късно Найден Геров основава класно училище в Копривщица, а през 1850 година отваря врати и класното училище в Пловдив, което се нарича „Св. св. Кирил и Методий“.
В тази пъстра картина от събития нека се върнем към Валдорфската педагогика. Рудолф Щайнер чрез своите лекции и книги вече е извървял над двадест-годишен път за изграждането и развитието на Антропософията. През 1910 година е издадена книгата „Въведение в Тайната Наука”. През 1913 г. се основава Антропософското общество. Съграден е Първият Гьотеанум в град Дорнах, Швейцария. В периода 1914-1932 из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Щайнер изнася лекции, даващи основните познания за духовно обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията, внася и доразвива новото изкуство евритмията. Година преди създаването на първото Валдорфско училище се издават лекциите „Върху загадките на човека” и „Върху загадките на душата”, а в самата 1919 година се формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм” в събраните съчинение „Основи на социалния въпрос”.
И така, след нашето пътешествие назад във времето и пространството, стигаме до град Щутгарт, датата е 7 септември 1919 година, когато отваря врати първото Валдорфско училище, което Щайнер ръководи оттук-нататък до края на земния си път.
Ала нека сега се съсредоточим върху онези месеци, които предшестват началото и да проследим последните исторически щрихи около раждането на Валдорфската педагогика на Земята. През 1919 г. Щайнер е поканен да изнесе серия от лекции пред работниците на Waldorf-Astoria – цигарена фабрика в Щутгарт, Германия. Собственикът на фабриката, Емил Молт, задава въпроса дали могат да създадат училище за децата на работниците и служителите на завода. Съгласието на Щайнер е свързано с четири условия: 1. Училището да бъде отворено за деца от всякакви прослойки. 2. Класовете да бъдат смесени за момичета и момчета. 3. Да не се променя педагогическата система от първи до дванадесети клас, както и че учителите, които работят пряко с децата, да играят водеща роля в управлението на училището. 4. Зависимостта от правителствени или икономически фактори да е минимална. Молт приема условията.
Личността на Емил Молт не е случайна, роден през 1876 година в южна Германия, още като юноша остава сирак. Записва се в армията, а след като е освободен, започва работа в Цигарената фабрика Валдроф-Астория в Щутгарт, след години усилен труд става неин директор и съсобственик. Само тридесет годишен се включва в Теософското общество, 13 години преди да зададе историческия си въпрос към Рудолф Щайнер. След проведени разговори и получаването на разрешение от Германското Министерство на Културата през май 1919 година, Молт закупува сградата на Uhlandshöhe Restaurant, в която се помещава първото училище, получило след време името на Цигарената фабрика. Емил Молт продължава да се грижи за училището и след смъртта на Щайнер.
След административното одобрение от държавата започва подборът и обучението на бъдещите учители. Педагозите са били избирани от самия Щайнер, който се е водел най-вече от това какви човешки качества притежават кандидатите: какви са като личности в своя живот, имат ли установен житейски ритъм, носят ли естетически, морални и волеви ценности.
За 14 дни д-р Щайнер провежда подготовка на педагогическата колегия. За да опишем по-живо какво се е случило в този период, цитираме по-долу предговора към българското издание на книгата на Рудолф Щайнер „Общото човекознание като основа на педагогиката” на издателство „Даскалов”. Текстът е написан през 1995 година от Херман Кьопке, Валдорфски учител в Базел.
„През 1919 вече в средата на третия седемгодишен период от възникването на Антропософията по молба на индустриалеца Емил Молт, директор на цигарената фабрика Валдорф Астория, Рудолф Щайнер подготвя определен брой учители за първото Валдорфска училище в Щутгарт. За целта на това необикновено начинание, само за две седмици, той изнася този цикъл от лекции, който дори и днес представлява основата на Валдорфската педагогика. Това, което Рудолф Щайнер оповестява в тези лекции не е нито педагогическа реформа, нито някакъв ново измислен модел на възпитание; това е духовната реалност от гледната точка на посветения: Човекът, странствуващ от едно прераждане в друго, всеки път отново подхващащ нишката на своята съдба и работещ върху нея. Именно от тази гледна точка педагогиката получава един нов и силен импулс да лекува и да помага на подрастващото дете в намирането на съвършено индивидуалната съдба, която го свързва или разделя от другите човешки същества.
Лекциите, които Рудолф Щайнер изнася ежедневно в утринните часове от 21 август до 5 септември 1919 са събрани в настоящия том под заглавие „Общото човекознание като основа на педагогиката“. Следващите педагогически лекции са включени в „Методика и дидактика“ (Събр.Съч. 293 Общото човекознание, издателство Даскалов; Събр.Съч. №294); дискусиите, провеждани в следобедните часове също са многократно издавани на немски език под заглавието „Семинарни разговори и лекции върху учебния план“ (Събр.Съч. №295). Чрез предлагания том читателят получава първата от трите книги, които представляват завършено цяло едва като трилогия.
Сега с право възниква въпросът, кое предава на тази педагогика както невероятната съпротивителна сила и издръжливост, така и експанзионистичните и качества? И четем следното: „Става дума за методично училище“, а по-нататък Рудолф Щайнер продължава: „…става дума не за някакво политическо направление, а за едно чисто методично училище“. Това трезво и почти непонятно за нашето време обяснение се допълва от следните думи: „тук не става дума за някакво религиозно направление, нито за Антропософията като религиозно изповедание, а става дума за методично училище, което би могло да бъде въведено навсякъде“ (Събр. Съч. 260, стр.155-156).
Така се поражда и въпросът за особеността на този метод. Отговорът изглежда лесен и се съдържа в самото заглавие основата на педагогиката е знанието за човека: Общото човекознание. Или с други думи: съзерцавайки човешката същност, пред нас възниква един метод. Какъв е този метод?
Тук се изправяме пред цялата загадъчност на Валдорфската педагогика! Що за човекознание, що за метод е този, който се разпространява по целия свят и позволява чрез една педагогика да бъдат обучавани деца с най-различен цвят на кожата. Каква е тази педагогика, която успя да надживее трудностите на една световна война, а и възникна в изключително трудно време: Годината на основополагането е 1919, първата следвоенна година след Първата световна война, годината на започващата инфлация в Германия!
Общото човекознание е извор, утоляващ неутолимата жажда за познание както у младежа, така и у грохналия старец. Ала за бъдещия Валдорфски учител, глътката от този извор ще се превърне в жива вода само тогава, когато той пие от него не просто за утоляване на собствената си жажда, а когато превърне собствената си душа в духовен извор.
„Общото човекознание“ е една от трудните книги на Р.Щайнер. И въпреки всичко нека това, което извира от духовните висини, прерасне тук долу, в плодотворен труд и в истинско възпитателно изкуство, бликащо от самите души на онези учители, които тепърва ще открият вълшебната сила на Валдорфската педагогика.”
Първото Валдорфско училище отваря врати за 256 ученици, разделени в 8 класа, а учителите са дванадесет. Неговата популярност бързо нараства и през 1926 година учениците вече са над 1000, а класовете 28. До Втората Световна Война са създадени 34 Валдорфски училища в Германия, Швейцария, Холандия, Англия, Норвегия, Швеция, Унгария, Австрия и САЩ. Наричат ги по различен начин – Свободни училища, Нови училища, Гьоте училища. Учителите продължават да се обучават предимно в Щутгарт, отворени са също така учителски центрове в Швейцария и Англия. С настъпването на Втората Световна война много от училищата са затворени, включително и първото училище в Щутгарт.
Днес Валдорфската педагогика се счита за една от най-разпространените в световен мащаб. Съществуват над 1200 училища. Уникалното е, че във всяка една държава се изследват народните корени и богатство, които се вплитат в програмата; училищата се отличават едно от друго и заедно с това носят общия стремеж към духовното човекознание, общия дух на педагогиката.
Да завършим с думите на нейния създател, които той отправя към онези 12 учители през далечната 1919 година: „Нека погледнем на себе си като човешки същества, чиято Карма ги е довела тук на това място, където се поставя началото на нещо необикновено, като човешки същества, чиято Карма ги прави съучастници в един Космически празник”.
Автор: Кристина Димова