Един търговец пътешествал дълго из далечни земи и когато се върнал, донесъл със себе си безчет великолепни дарове: коприна, сечива, скъпоценности и подправки. За всеки член от семейството му имало специален подарък. Но въпреки че кесията, с която дарил жена си, изглеждала съвсем невзрачна, тя била най-драгоценното от всичко, донесено от него. „Пази я като очите си – й казал той, – за нея се мълви, че има пророческа дарба. Тя ще ни открие кога ще дойде Кралят на света.”
Жена му била възхитена, но колкото и да долепяла ухо до грубото сукно на кесията, не чувала нищо. От време на време вземала кесията в ръка и дълго я оглеждала, но не можела да разбере защо била толкова специална. Накрая, щом мъжът й отново се отправил на път, тя взела кесията и се промъкнала в гората. Когато се уверила, че никой не може да я види, припряно я отвързала. И що да види? Две съвсем невзрачни малки луковици. „Ето каква била тайната!” – извикала тя. С голямо разочарование ги хвърлила на пътеката, след което се прибрала у дома.
Така луковиците останали да лежат на горската пътека, оставени на милостта на вятъра и дъжда, докато накрая не били покрити с мека пръст и листа.
По време на пътуването си към Витлеем се случило така, че Мария и Йосиф минали през съвсем същата гора и каква изненада! Думите на търговеца се сбъднали. Щом Мария приближила, луковиците пуснали стръкчета, обкичени със сребърнобели цветове, които така ярко заблестели, все едно пътеката била осеяна със звезди. До ден днешен тези цветя са предвестници на Краля на света. Затова цъфтят винаги по Коледа. Кои са те? Коледните рози!