Мария все още се любувала на чудото, което накарало бодливите храсти да разцъфтят в рози. Дори носела букет от тях под наметалото си. Тя, Йосиф и магаренцето пътували дълги дни, но розите били така свежи, все едно били откъснати сега. А ароматът им бил толкова красив, все едно идвали от Райската градина.
По пътя си тримата трябвало да минат през град Йерусалим, пред стените на който имало римски войници. Те били шайка грубияни, които само безчинствали, перчели се и си придавали важност. „Пазете се! Направете път на римската армия!” Магаренцето, което мислело, че всеки му е приятел, продължило веселия си ход, но най-големият грубиян измежду войниците така го пернал по хълбока, че то излетяло. Мария и Йосиф се дръпнали встрани. Имало място за всички, но те не искали да предизвикват кавга. Обаче грубият войник целял точно това.
Като видял Мария да стои така хрисима, обгърнала розите с наметалото си, той се приближил до нея, погледнал я със злоба и изкряскал: „Ей, хубавице, какво криеш там?”. Но едва посегнал към розите, изревал от болка и дръпнал ръката си издрана и окървавена. „Казвай какво носиш”, й изсъскал той. Тогава Мария разтворила наметалото и му показала букета си. Това бил букет от тръни! Преди войникът да се съвземе от почудата, другарите му се приближили и един от тях казал: „Остави я на мира, Вар. Кой знае какво тегло има да тегли, щом се е закичила с тръни?” Вар, който вече съжалявал, задето я бил нападнал, последвал мълчаливо другарите си.
Мария погледнала тръните, които милостивата Божия роса била превърнала в рози. Къде били отишли цветовете им? Свършило ли било всичко? Йосиф, който усетил мъката й, положил нежно ръка на рамото й и казал утешително: „Те цъфтяха дълго за теб, Мария. Примири се с това и изхвърли тези сухи тръни.”
Но Мария поклатила глава и казала: „Как мога да се разделя с тях, след като вече зная тайната им?”. И отново загърнала клетите тръни с наметалото си, въпреки че вече нямали нужда от закрила. В сърцето й кънтели думите на римския войник: „Кой знае какво тегло има да тегли, щом се е закичила с тръни?”
Каквото и да мислели хората, тръните били цъфнали. Трябвало ли сега да ги изостави? Изведнъж усетила онова благоухание, което розите били издавали дълго време. Тя леко надникнала под диплите на наметалото си и видяла, че розите отново цъфтели с пълна сила. Като по чудо те запазили красотата си, докато Мария родила детето Исус в обора във Витлеем.