Белоснежко бил най-прелестното агънце в цялото стадо. Неговото блестящо бяло руно се откроявало от останалите, но това било единственото нещо, по което се различавал сред стадото. Както всички овце, и той с охота тръгвал към пасището сутрин, следвал покорно овчаря и се прибирал послушно към обора вечер. Но щом дошло време за пролетното стригане на овцете, Белоснежко изведнъж се променил към непослушание. Другите животни в стадото безропотно се оставяли да бъдат остригани, а Белоснежко се изтръгвал всеки път, щом някой го хванел за красивото руно, като побягвал бързо надалеч. Не, той за нищо не света не желаел да се раздели с бялата си вълна. Неговият стопанин, овчарят, се уморил да го гони и си рекъл: „Ще го оставя, докато е студено, нека си има дебело палто, а когато лятото дойде, Белоснежко сам ще усети колко горещо ще му стане, ако не го острижем.”
Събрали вълната от останалите овце, вързали я на големи вързопи и я продали на пазара. Цялото остригано стадо си пасяло на поляната, само Белоснежко припкал из пасището, досущ като една голяма бяла топка. Дошло горещото лято, а милото агънце непрестанно търсело някое сенчесто място, за да се разхлади. Не му било никак леко с гъстото топло руно на гърба. Овчарят искал да му помогне, но Белоснежко не позволявал на никого да се доближи до него, щом зърнел ножиците за стригане. За кого ли така старателно пазел своята бяла вълна?
Отново застудяло, наближавала зимата. И дошла онази зимна нощ, в която Мария и Йосиф пренощували в овчарника. На другата сутрин Белоснежко бил преобазен. Той следвал своя стопанин и по всякакъв начин се опитвал да му покаже, че вече иска да бъде остриган. „Това не може да се направи сега, защото е зима и ти имаш нужда от своето руно”, казал овчарят. Но Белоснежко не спирал да умолява, натъжил се много и дори спрял да се храни. Никакви молби не помогнали и агънцето отказвало да вземе дори залък. Овчарят взел ножиците за стригане, въздъхнал и казал: „Явно ще бъде по твоята воля.”
През цялото време Белоснежко стоял мирно и покорно, докато не паднали и последните снежнобели вълнени къдрици. Навярно бихте си казали, че той винаги е бил най-послушното агънце в цялото стадо. За да го предпази от зимния студ, овчарят му метнал един стар кожух. Вълната била събрана на вързоп и прибрана до следващия пазар.
Случило се така обаче, че вързопът със снежнобялата вълна бил подарен, много преди да дойде времето за продан. Самият овчар я занесъл като дар на детето Исус, когато то се родило в една ясла във Витлеем. И тогава стопанинът разбрал за кого Белоснежко така старателно пазел своето красиво блестящо бяло руно.