Цяла есен малката катерица била заета да събира ядки. Тя ги струпвала на различни места, а след това ги покривала грижливо с листа, пръст и клонки. Искала да ги запази за по-дълго през зимата, а също така – да ги скрие добре, за да е сигурна, че никой няма да ги намери. Само че нещата често се обърквали. Катерицата така добре успявала да замаскира своите хранителни запаси, че дори сама не успявала да ги открие след това. Когато настъпвала зимата и щедрите плодове от майката Земя ставали все по-оскъдни, тя също страдала от глад, въпреки богатата зимнина, която била трупала цяла есен. Каква нелепа ситуация! Малкото горско създание трябвало да събира кураж, за да се доближи до хорските къщи, където се надявало да намери някаква прехрана.
Случило се така, че един ден катерицата видяла отстрани как двама клети странника почукали на непозната врата, за да помолят смирено за храна, но били прогонени с гневни викове. Колко печални били лицата им! Това натъжило малката твар и тя в сърцето си закопняла да им помогне. Само да успее да намери къде точно е скрила своята зимнина!
Заподскачала катерицата обратно към гората, с надежда да успее да намери своите вкусни ядкови провизии. И този път като по чудо – веднага открила скривалището. Не си мислете, че изведнъж си припомнила местонахождението им. Друга била причината! Малки светлинки проблеснали там, където била заровена зимнината. Катерицата издълбала дълбока дупка, намерила ядките и напълнила бузите си с тях. Върнала се при Мария и Йосиф и макар да била малко срамежлива, щом видяла благите им погледи, цялото й неспокойство изчезнало. Отишла право при тях и поставила по няколко ореха и лешника пред всеки. Навярно ще си помислите – ядките са толкова малки, надали биха утолили глада на някого. Нека не забравяме обаче, че онова, което е дадено с любов, винаги носи много повече, отколкото изглежда на пръв поглед. Мария и Йосиф благодарили на своя малък приятел, изяли ядките и страховитият глад се стопил.
Оттогава настъпили добри времена за катерицата. Всеки път, когато се озъртала, за да намери своята заровена зимнина, малки чудни светлинки проблясвали на точното място и показвали местонахождението на нейното ядково скривалище.