Една вечер Мария и Йосиф почукали на вратата на един селянин с молба за подслон. Селянинът бил стар и заядлив скъперник, който не обичал да прави добро на другите, освен ако не му платели за това. Щом видял, че няма да изкопчи нищо от тази дрипава двойка, той ги отпратил в ъгъла на своя двор, като им се сопнал троснато: „Ако искате, може да спите под стряхата.” „Бихте ли ни дали и стиска слама – мило помолила Мария, – за да не спим на студената земя?” Стопанинът я стрелнал ядно с поглед, но после се смилил и рекъл: „Добре, ще имате стиска слама, но нито клечка повече.” Отишъл до плевнята, издърпал няколко сламки от огромната купчина, дал ги на Йосиф и тръшнал вратата на плевнята.
Йосиф бил много нещастен, че сламата била съвсем малко. Каква полза щели да имат от нея? Но Мария тихо я поела от ръцете му и започнала да я застила на земята, докато направила легло за двамата. Останала и малко слама за магаренцето. Така и тримата спали добре.
На следващия ден, преди да потеглят, Мария и Йосиф благодарили на недружелюбния стопанин, който обаче само изръмжал и им обърнал гръб. Когато по-късно минал през двора, забелязал сламата, която все още лежала там, където били спали Мария и Йосиф. Тук-таме се търкаляли сламки, не повече от стиска. Тъкмо да се ядоса, задето не си били почистили мястото, ала забелязал, че то блести по най-необичайния начин.
Той събрал сламата и усетил тежестта й в ръката си. После се ударил по челото със свободната ръка и извикал: „Какъв си глупак! Трябваше да ги пуснеш да спят в плевнята, така цялата слама щеше да се превърне в злато.” Но вече било твърде късно. Най-добре било да се опита да продаде сламките колкото се може по-скъпо.
Коравосърдечният стопанин ги опаковал и отнесъл в най-близкия град. След доста преговори и пазарлъци той намерил един златар, който бил готов да му даде добра цена за тях. Доволен, че в края на краищата бедняшкият подслон му донесъл хубав доход, той разопаковал златната слама. Но колко глупаво изглеждал и как му се присмял златарят, когато това се оказала стиска обикновена слама!
Селянинът отнесъл у дома само подигравките, които се задържали при него по-дълго, отколкото подаръка на святото семейство, който той се опитал да продаде.