Адаптация: Веселина Радкова
Веднъж добрият дядо Никола плавал със своя летящ кораб през облаците от страната, в която Слънцето изгрява, до страната, в която Слънцето казва „Лека нощ!” и потъва в сънните си завивки. Горе в небесата той срещнал Майката на Светлината на света, която държала в обятията си Детето на Светлината. Тя казала на добрия дядо Никола:
– Отново дойде време на заведа Детето за малко на Земята, за да поиграе с децата там.
Щом изрекла това, от всички краища на небесата около нея се нароили много звезди и попитали дали може и те да отидат на Земята.
– Да, – отвърнала Майката на Светлината на света – но само ако Луната ви покаже пътя, защото няма да мога да приютя всички ви под наметалото си.
…….Още щом чул това, добрият дядо Никола заплавал с кораба си към Луната:
– Добър вечер, скъпа Луна! – поздравил с уважение той.
– Добър вечер, дядо Никола!
– Скъпа Луна, моля те, покажи на тези малки звездици пътя към Земята.
– Добре, на драго сърце, ако и Слънцето дойде.
…….Добрият дядо Никола веднага се отправил със своя плаващ по небето кораб към Слънцето:
– Добро утро, скъпо Слънце!
– Добро утро, дядо Никола! – усмихнато поздравило и Слънцето.
– Скъпо Слънце, моля те, заведи заедно с Луната тези малки звездички до Земята.
– Те защо искат да отидат там? – попитало Слънцето.
– Искат да си играят с Детето на Светлината и децата на Земята. – отвърнал добрият старец.
– Така и трябва да бъде! – кимнало одобрително Слънцето.
…….Тогава Слънцето застанало от едната страна на Майката на Светлината на света, а Луната застанала от другата й страна. Луната взела малките звездички в скута си, а Слънцето хванало за ръката на Детето на Светлината, което било в обятията на майка си. Всички заедно заслизали към Земята, а дядо Никола летял напред. Толкова бързо летял той през облаците, че пристигнал на Земята много по-рано от останалите.
…….Там добрият дядо Никола тръгнал от къща на къща да извести всеки, че скоро на земята ще пристигне Детето на Светлината и ще раздаде на всички деца на планетата невидими дарове, а те ще играят с него.
…….Настанал моментът, в който Детето на Светлината, придружено от Слънцето и Луната, пристигнало на Земята. То скочило от обятията на майка си и показало на звездичките пътя, по който да слязат на земята. А когато звездичките скочили от скута на Луната, се превърнали в деца и започнали да си играят с Детето на Светлината и децата на Земята. Това били радостни и щастливи игри, защото децата на Земята играят по-весело и по-хубаво, когато Детето на Светлината е заедно с тях. А Майката на Светлината на света ги гледала и сърдечно се усмихвала.
…….Много от звездичките, които се били превърнали в деца, останали да живеят при децата на Земята. Когато Майка на Светлината отвела Детето на Светлината обратно горе в небесата, на много деца от земята било позволено да се качват понякога при тях и да си играят сред звездите.
По „St. Nicholas and the Star Children“ / „Св. Никола и звездните деца“ от
Winter: A Collection of Poems, Songs and Stories for Young Children (Kindergarten), paperback – edition September, 1, 1999, издателство Wynstones Press – http://www.wynstonespress.com/product.php?productid=17729
Източник: http://waldorfbg.org