Това се случило много, много отдавна, когато Мария се подготвяла за Рождество. Време било да изтъче ризка за Детето на Светлината, което щяло скоро да се роди.
Тя се реела сред звездите и те я дарили с нишки от сияйни кристали. Поспряла се при луната и тя й дала нишки от бляскаво сребро. При слънцето постояла и то я дарило с нишки от чисто злато. Така Мария събрала прекрасни конци и започнала да ги тъче. Но уви! Нишките се изплъзвали измежду пръстите й и тя все не успявала. Тогава Мария тръгнала по своя път, за да търси да научи как да ушие ризката на Детето.
„Скъпи камъни и кристали – казала тя, – вие сте така силни и твърди, можете ли да ми помогнете да изтъка от тези нишки ризка за Детето на Светлината?”
„Не, Мария, ние ще застелем пътя ти към Витлеем, ще имаш устойчива твърд под краката си, но не можем да ти помогнем да изтъчеш нишките си.”
„Скъпи растения, така прекрасни, така зелени! Някои от вас пазят разкошния си зелен цвят дори през най-лютата зима. Можете ли да ми помогнете да изтъка от тези нишки ризка за Детето на Светлината?”
„Не, Мария, за теб ние ще създадем великолепна градина, в която ще цъфтят коледни рози, но не можем да ти помогнем да изтъчеш нишките си.”
„Скъпи животни, вие сте толкова пъргави и жизнени. Можете ли да ми помогнете да изтъка от тези нишки ризка за Детето на Светлината?”
„Не, Мария. Нашето братче, магарето, ще те подкрепя по време на дългия път, но не можем да ти помогнем да изтъчеш нишките си.”
Мария вече не знаела към кого да се обърне за помощ. Но, о чудо! Към нея се спуснал ангел, който тихо й прошепнал:
„Мария, трябва да помолиш децата за любовта в сърцата им. Щом ти изпратят любовта си, ще успееш да изтъчеш ризка за Детето на Светлината.”
Така и станало. Оттогава до днес, по време на Рождествения месец, на земята идва ангел, който отнася любовта на детските сърца към Мария, за да може тя да изтъче ризка за Детето на Светлината.
Cynthia Kennedy from Alan Howard Waldorf School Store, Toronto
Превод: Надежда Костова