За музикалното изживяване
Музиката и етерният организъм на човека са тясно свързани помежду си, а още по-тясно свързани са музиката и душата. Рудолф Щайнер говори за музикалното изживяване, което обхваща целия човек и не се ограничава единствено до ухото и слуховото възприятие. Музиката се изживява чрез целия човек, а посредством ухото тя само стига до съзнанието ни.
Как се променя музикалното изживяване в човешкото развитие през различните епохи, може да се проследи в книгата на Рудолф Щайнер „Същността на музикалното и тоновото изживяване в човека“, лекция от 7 март 1923 в Щутгарт.
Във Валдорфската педагогика концепцията по музикално обучение изхожда от различните фази на развитие на детето, какъвто е случаят и с всички останали изкуства и предмети.
Музиката във възрастта от 0 до 7 години и детската градина
Детето в тази възраст живее в т.нар. настроение на квинтата. То е изцяло отдадено на външния свят и му подражава. Детето е потопено в света на звуците, тоновете, движението, в етерния свят. В този свят музиката, пеенето, ритъмът, говорът, движението формират едно подвижно, живо единство. Ето защо във Валдорфските детски градини целият дневен ред е пронизан от музикалните сили – сутрешният кръг, ритмичните игри и песни, музиката съпровожда всички дейности и ритуали, както и изгражда преходите от една дейност към друга – музиката е не просто елемент, тя е съществен принцип, от който произтича целият дневе ритъм. Поради тази причина във възрастта до 5-6 години не се работи целево и методически с децата по отношение на музиката просто защото тя ги заобикаля отвсякъде, те са потопени в нея.
Начинът на пеене е от голямо значение при малките деца в детско-градинска възраст, защото се отразява на изграждането на физическото им тяло, тъй като в тази възраст всичко, което идва от обкръжаващия свят дава своето отражение върху растежните сили. Ето защо е много важно в какво състояние се намира гласът на педагога и начинът, по който той си служи с него, как той пее – въздушната струя да се носи плавно и свободно, да се лее, но не прекалено бавно, разбира се.
Песните, които се използват, отговарят на гореспоменатото настроение на квинтата като обикновено мелодиите им се движат в рамките на пентатоничната скала (от гр. пента =пет). Тези пентатонични мелодии се леят свободно, носят се във въздуха и въздействието им може да се определи като обгръщащо, успокояващо, приласкаващо. Освен собствения си глас, който е основният му инструмент, възпитателят в детската градина може да използва и малка детска арфа в заниманията с по-големите деца след 5г.
Сн. 1: Детска арфа
Музиката в учебния план на Валдорфското училище
Учителят придружава детето по пътя му в света на музиката внимателно и грижливо, опирайки се на антропософското разбиране за човека, което обхваща физическото, душевното и духовното развитие на детето. Два са аспектите, които определят посоката по този път, а именно: духовно-научното познание за човека и едно феноменологично познание за музиката и музикалните елементи.
В учебния план на Валдорфското училище музиката заема изключително важно място. В ритмичната част на главния урок винаги присъстват музикални елементи – от движението в пространството, през пеенето на песни и ритмичните игри в кръг до свиренето на блокфлейта. Учителят по музика изгражда своята концепция за обучението по музика през 12-те години в училище като се съобразява с различните етапи в духовно-душевното развитие на детето и съществените промени в музикалното му изживяване, които настъпват в определени времеви периоди. Например преди и след деветата година или т.нар. Рубикон, през който детето преминава и встъпва в съвсем различна връзка със света и със себе си, отколкото е било преди това, във времето преди деветата си година. Заедно с това започва да се изменя и неговото музикално изживяване и учителят по музика насочва своята работа така, че тя да отговаря на новите условия и нужди на детето.
|
|
|
| Сн. 2: Барокова блокфлейта на фирма „Mollenhauer“ | Сн. 3: Пентатонича флейта на фирма „Choroi“ |
Освен вокалната работа, пеенето, на което се отдава голямо значение, още от първата учебна година се насърчава и инструменталната работа, изучаването на музикален инструмент. При създаването на първото училище в Щутгарт през 1919 г. Рудолф Щайнер препоръчва децата да изучават духов инструмент, за да имат възможност колкото се може по-рано да усетят какво е усещането, когато собствената им музикална същност се пренася, се излива в обективния музикален инструмент с помощта на въздуха, на собственото дихание. Тогава човек усеща целия си организъм разширен, уголемен, казва Щайнер; процеси, които иначе протичат само и единствено вътре в човешкия организъм, по този начин биват насочени навън, към външния свят. Ето защо във Валдорфските училища още от първи клас всички деца започват да изучават блокфлейта, като в началото се започва с пентатонична, а след това се преминава към барокова блокфлейта.
В музикалната работа във Валдорфското училище се използва и лирата – един нов струнен музикален инструмент, възникнал през 1926 г. А когато децата станат по-големи, около 3.–4. клас, обикновено вече се насочват и към инструмент, който подхожда на индивидуалността им и който започват да изучават и извън рамките на училището. От 5. клас нататък учениците от различни класове образуват заедно училищния оркестър, всеки със своя индивидуално избран инструмент. Също така от 5. клас започват и заниманията по хорово пеене, като часовете по свирене в оркестър и пеене в хор са застъпени отделно в програмата от часовете по музика, които се провеждат в рамките на един клас. В тях се включват учениците от различни класове, например от пети до осми клас са заедно и от девети до дванадесети клас също са заедно. Това действа изключително благоприятно на изграждането на общност и е едно от нещата, които се грижат за общностния дух и здравето на организма на Валдорфското училище.
Сн. 4: Лира на фирма „Choroi“
Автор: Милена Бонева