„Едно действие, породено от истинска човешка любов е много по-ценно, отколкото всичките съкровища на антропософското знание, в случай че те останат безплодни.“ *
Действието! В Русия често чувах, че валдорфската педагогика е педагогика на действието! Действително, там хората са дейни, имат куража, волята, усет за това.
Бях на посещение на една Валдорфска инициатива с изградени училище и детска градина сред природата, буквално в гората. Ще споделя част от впечатленията, размислите, изводите си. Вероятно мнозина ще попитат как точно се наричат, но аз предпочитам да запазя тяхната самоличност в мълчание, защото това е лична информация, а мотивът на тази публикация е споделянето на ценни послания в общочовешки смисъл.
Пазя нещо безценно и много трогателно след завръщането си от там, свидетелство за това, че положените усилия са оправдани и учителската дейност носи благодат за всички – това са благодарствените картички от децата, с които работих, на които преподавах моя профилен предмет – английски език.
За мен работата в общност, която е стъпила на здрави основи, сътворява чудодейно вълшебство, нещо несравнимо, уникално, даващо радост. Преди да посоча своите примери за това, ще предложа цитати от лекциите на Щайнер:
„Хората, които действат съвместно в братски отношения, вършат вълшебство, защото в техния кръг влиза висше същество. Ако ние се обединяваме в братство, то това обединение, това постъпване в общност калява, укрепва нашите органи. И когато в последствие ние, в качеството ни на членове на такава общност действаме или говорим, то тогава говори или действа в нас не отделна душа, а самият Дух на общността. В това се заключава тайната за прогреса на бъдещото човечество, което ще действа, изхождайки от принадлежността към общност. (…) По най-добрия начин действа единствено този, който желае да изказва не единствено своето собствено мнение, но това, което вижда в очите на своите братя; този, който изследва в областта на мислите и чувствата своите ближни и превръща себе си в техен слуга. В този кръг най-добре действа този, който е способен да действа практически и не щади своето мнение. Ако ние се стремим да разберем по този начин нещата, че нашите най-добри сили произтичат от обединението и че обединението се базира не на някаква абстрактна основа, а преди всичко се явява действено в антропософски смисъл във всяко усилие, във всеки момент от живота, тогава ще тръгнем напред. С предупреждението, че в никакъв случай не бива да бъдем нетърпеливи в това движение напред.“ *
„Главен принцип на антропософското Движение: да се създаде ядро на всеобщо човешко братство, основано на човешката любов.“ *
„Особеностите на Дух-Себе се състоят в това, че на него трябва да му бъдат поднесени три характерни черти на човешката душа: братски съвместен социален живот, свобода на мислите и пневматология. … Затова ние сме длъжни да си представим, че благодарение на това, че ние се съединяваме в братски работни групи, невидимо над нашата работа витае това, което се явява дете на тази сила, която е силата на Дух-Себе, под опеката на съществата от висшите Йерархии, за да може да влезе по-късно в нашите души, когато те отново ще бъдат тук през шестата култура.“ *
А сега ще пристъпя към конкретни примери, които намирам за достойни като проява.
· Практическо приложение на педагогическо-лекционното наследство от Щайнер:
Много съм радостна да видя воля, проницателност и решителност образователно-възпитателните задачи да бъдат решавани изцяло от създадения колектив. Защитавам този подход с цялата си душа, а именно принципът всички решения по реализацията на възпитателно-образователните цели и задачи да бъдат отговорност на преките участници в този процес – родителите с техните деца съвместно с учителите, при което може да се приема съдействие и подкрепа от надеждни просветители, дейци с опит, антропософи и пр. От фундаментално значение е светилището „училище“ да бъде организирано, изграждано и поддържано във основа на изповядваните ценности, идеали, философия от самите преки участници, само тогава този процес, в своето проявление наяве, има великия шанс да се доближи до истината, до чистата си същност, а в най-смелите мечти, може да бъде свещенодействие, служба на Бог, в най-висшето си предназначение. Основополагащо е всичко случващо се във връзка с изграждането, подготовката на децата да бъде искрено, заквасено с истината, мъдростта и самоотвержената любов, да се основава на най-задълбочените анализи от дяла на човекознанието в духовно-научен смисъл.
Ще подкрепя думите си с извадка от лекцията „Троичният социален организъм и свободата в образованието“ на Щайнер:
„едно от най-неотложните изисквания на съвремието е основаването на общност от хора, която ще се стреми с всички усилия да постигне свободата и самоопределянето на образователната система. Другите необходими проблеми в наши дни няма да намерят решение, докато не се направи важното за образователната сфера. Нужно е само безпристрастно наблюдение върху нашия духовен живот в сегашната му форма — неговата отвлеченост и разпокъсаност, липсата му на сили да поддържа човешката душа — за да се види, че освобождаването му е правилният ход.“
· Small is beautiful
В Русия, все по-голяма популярност и подкрепа намира идеята под надслов „Малкото е прекрасно“ в смисъла на малките валдорфски училища в извънградска среда. Да, да, именно в необятната по размери Русия! Хората разбират за очарованието; за наличието на една особена, едва уловима на повърхността, вътрешна сила; разбират за предимствата, които имат тези малки инициативи, като например това, че те имат по-голям шанс да запазят своята условна автономност, а също така могат да си позволят едно пълноценно вглъбяване в личността на всеки ученик, при това в една много топла среда, в която непреривно се изграждат дълбоки човешки взаимоотношения, тече интензивно взаимодействие в неограничен спектър от възможности за това.
· Чудодейното вълшебство от задружното честване на християнски празници
Благодатни дейности като постановка на пиеса, пеене в хор, творчески изяви, честване на християнски празници и светли събития, в съответствие с годишния цикъл и прочее, – най-пълноценно се преживяват в сплотен, хармоничен колектив. Представете си само какво чудо е поставянето на пиеса като процес – художествено оформление на сцената, декор, шиене на костюми, музикално оформление, репетиции и когато всичко това се прави в съответствие с Космичния ритъм на Земята и когато излъчваните посланията са светли, добри, възпитателни, какво щастие е човек да бъде част от нещо толкова велико и красиво, това е истинско щастие!
· Регламентирано въздържателство от вредни навици, пороци, слабости
Там, в това селище има стройна организация, редовно приемане и изпълнение на решения, както и спазване на общи правила. Правило е да не се демонстрират вредни навици в цялото селище, а също така да не се демонстрират телефони, таблети и други подобни технически устройства в общите пространства, на детската площадка. Трезвеността е норма на 100%, а относно тютюнопушенето, споделиха ми че има двама души от общността, които не могат да се разделят с тази зависимост, но я упражняват скришом, тайно.
Знаем подражанието колко е важно в начална детска възраст, до 9г. е от фундаментално значение, ето защо въвеждането на това правило е една абсолютна необходимост. Дълг на възрастните е да обезпечат здравословна, морално и естетично-нравствено здрава среда и обкръжение, където да царства добрият пример, съзнанието на децата да бъде ангажирано с добро.
Изпитвах голяма лекота във връзка с този установен ред, човек до толкова се откъсва, че забравя за съществуването на такива слабости. Простете, ако някого съм оскърбила с това откровение!
· Закаленост и физическа издръжливост
Всеки петък по програма има поход в околността (сред гори, рекички т.н.), за учениците той се случваше от обяд до късния следобед. Зимата карат ски на лед по заледените езера, ски, спускат се с шейни. Момчетата се включват в цепенето на дърва, в разчистването на пътечките от сняг. Също така, зимата някои желаещи от момчетата над 7 годишна възраст и мъжете си правят закалителна процедура – обливане със студена вода навън, разтриване и прибиране на топло с чаепитие. Бебетата през деня спят на открито, навън, добре завити, в количките им, целогодишно.
Всеки ден играят на открито, между учебните часове през деня, учителите дават време за активни игри, свободни и организирани – подвижни такива.
· Наситен социален живот
Ще се изненадате, вероятно, но социалният живот там кипи, хората едвам смогват да посетят и да се включат във всичките вълнуващи ги дейности, а календарът с текущите събития се запълва редовно. Има динамика и разнообразие от полезни неща, случващи се в кръг. Именно това, че са в непосредствена близост, имат общи задачи за изпълнение, а също така умения и знания за споделяне, прави общият им живот много активен.
Допълнително, държат много на партньорството с другите валдорфски училища, посрещат гости и често отиват на гости, дори заедно с учениците, а също така по необходимост посещават лекции и семинари, пътувайки. Това, че живеят сред горите тилилейски, съвсем не ги прави нито затворени, нито ограничени.
· Это мой папа сделал!
Животът сред природата, особено при строеж, създаване включително на необходимите материални условия за една такава мащабна инициатива, обуславя това, че децата наоколо ще съзерцават едни трудещи се възрастни и то трудещи се реално, във физическото поле, правещи много от нещата с техните собствени ръце и това действа изграждащо, възпитателно, положително в съзнанието на децата, те също ще искат и ще правят голяма част от видените неща. Знаем, че във валдорфската педагогика много се цени и акцентира върху уменията да се правят необходими предмети от живота собственоръчно. Много е очарователно децата да виждат ръчен труд, занаятчийство, ръкоделие и да се включват.
В къщичката, в която живеех, нямах маса. Един мъж, който е дърводелецът в общността измайстори една дървена маса. Когато ми я донесоха, малката дъщеричка на дърводелеца ми каза с огромно чувство на достойнство и по такъв начин че задължително да достигне до мен този толкова значим факт: „Это мой папа сделал!“
И ако наблюдавате децата, обърнете внимание колко важни за тях са нещата, измайсторени собственоръчно. Ето разбирате ли, приятели, защо в тази публикация като нишка от червен конец редовно споменавам за вълшебствата на одухотворената педагогика?!
· Други детайли
Обучението е без цифрови оценки (които са доказано пагубни и вредни), без състезания и надпреварване.
Учителят е пръв приятел, помощник, благ водач (с надеждата да бъде ангел), който използва мекият подход чрез изкуство, въображение, човеколюбие и благодарение на собствените вътрешни заложби и сили; така съумява да подхранва по правилен начин любовта на учениците към ученето.
Вкусването на вълшебството от привилегията да бъдат заедно и да градят тази действителност с взаимни усилия, започва още с началото на деня, защото учебният ден е ознаменуван със сутрешен кръг в най-просторното помещение на училището (в центъра на което има съответстващо художествено оформление – символ), където се събират всички, заставайки в кръг, пеят прекрасни песни със звънките си, ясни гласове – камбанки, песните също съответстват на текущатата тема, след което всички заедно изричат молитва-медитация:
Красотой восхищаться,
быть защитником правды,
уважать благородство,
стремиться к добру, –
это путь человека к высоким целям,
к справедливым поступкам,
к чистому сердцу,
ясным мыслям,
это учит доверия к Божественной власти,
во всем, что есть, во Вселенной
и в нашей душе.
Превод:
Възхищението към красотата,
Опазването на истината,
Почитането на възвишеното,
Решителността да се прави добро:
Това води човека към целите на живота,
Към правилност в действията,
Към спокойствие в чувствата,
Към светлина в мисленето;
И го учи да има доверие в Божествената воля
Във всичко наоколо:
Във Вселената, в основата на душата.
(молитва – медитация от Р.Щ., популярна във валдорфските среди; от личните записки на Р.Щ., дадена на 8г момче в 1913; ГА40)
И след тези дейности се пристъпва към учебните занятия. А в периода преди Рождество, една от учителките разказваше рождественска история част по част всяка сутрин на този общ кръг.
Можете да си представите колко прекрасно е учебният ден да почва именно по този начин, с такива възвишени послания и вътрешна готовност за работа, това е предпоставка този процес, това дело да бъде боговдъхновено!
Не на последно място, за мен животът в общност е жертвоготовност, проява на обич към ближния. Замислете се само колко е лесно за градския човек да подхранва своя егоизъм, пренебрегвайки с огромно количество от „неудобни“ и „ненужни“ за него хора, да не се чувства ангажиран с общото, а да изживява себе си като нещо отделно и дистанцирано, така е по-лесно. Но в едни такива условия като гореописаните, всеки член на общността е част от жив, пулсиращ организъм (който от своя страна е миниатюра на големия организъм, част от който сме всички хора), тече много интензивен взаимообмен на всички нива и за да бъде този организъм здрав, трябва всеки да е добре, да бъде продуктивен, за да се случват желаните позитивни неща; неуместно и абсурдно би било някой участник от общността да бъде изолиран, пренебрегнат, не, всеки индивид е значим, потребен и така ежедневно и безотказно се изграждат много дълбоки човешки връзки, основани на доверие, на общи ценности, което коства личен ангажимент на отделния индивид към ближните, към цялото и е свързано с готовност за смирение, самоотрицание и самопосвещение – човек посвещава своите собствени жизнени сили в името на това, което се изгражда за всички. В такива условия човек е принуден от обстоятелствата (кармата, вероятно) да работи ползотворно именно с тези хора, които са, а не някои други и няма място за подхранване на антипатии, те следва да бъдат изкоренени и на тяхно място да бъдат подхранвани нежни братски чувства, уважение като минимум.
* цитати от Р. Щайнер в превод от руски чрез източник:
http://bdn-steiner.ru/a1/parset1.php?id_page=781&level=1370
С приятелски поздрав и пожелание Бог да присъства в делата ни,
Автор: Юлия Радойкова
Снимки от пребиваването:
В класната стая на втори клас (по това време на годината) цари атмосфера на легендата за Свети Мартин.
Ръчно изработени фенерчета, които се поставят в центъра на сутрешния кръг в училището, когато се пеят песни, посветени на периода преди празника на светлината (на фенерчета).
Кът в класната стая, посветен на текущия сезон и празници.
Рождественска спирала.
Преживяване и вътрешна подготовка за настъпването на Рождество Христово скоро.