Малкото джудже Пазикоренче и феите
от Якоб Щрайт (The Little Gnome Tenderroot and the Fairies, by Jacob Streit)
Студен вятър вилнееше в гората. Днес Пазикоренче събра много жизнена сила от големия дъб. „Сега ще се покатеря и ще погледна моето дърво“, помисли си то. Завъртя се надясно и се покатери на земята. Уха! От дървото падаха многобройни кафяви листа. То хвана няколко още във въздуха и ги постла до един дебел дъбов корен.
Но какво беше това? Горе в небето светеше добрата луна, а няколко феи танцуваха в кръг под лунните лъчи. Джуджето Пазикоренче се заслуша в нежната им песен. Феите се носеха с лекота нагоре-надолу. Като ги гледаше, Пазикоренче се чувстваше като тромав и непохватен дебелак. Той вдигна ръце във въздуха и извика: „Хей, феички, може ли да ме вземете със себе си? Иска ми се поне веднъж да потанцувам с вас в кръга.“
Феите взеха да хихикат и да се кикотят, приближиха се и люшнаха воалите си покрай лицето на джуджето. Докоснаха малката му шапчица и ръчичките му. Леко му подръпнаха брадата му. Пазикоренче се почувства зашеметен. И потъна в малката купчина листа, която беше събрал под дървото. Искаше или не, потъна в дълбок сън. Докато си лежеше тихо и мирно, все повече и повече феи се скупчиха очаровани. Те шепнеха:
Колко кротичко лежи и колко сладко.
С мънички ръчички и краченца!
Малък поспаланко,
като милинко дете във легълце.
Феите направиха знаци с ръце над спящото джудже и запяха:
Да дойде да играе с нас.
Ах, понесете го, каква забава!
Да покажем на милото джудже
звездите и луната.
Тя се смее, свети и блести
като планински снежни висоти.
Пазикоренче си мисли, че сънува,
но феите знаем – това не е сън.
Множество крилца и ръце бяха нужни, за да повдигнат нагоре малкото джудже. Носеха го насам, носеха го натам, нагоре и надолу… Докато то се разбуди. Пазикоренче засия от щастие, щом се почувства обляно в светлината на луната и звездите.
Но изведнъж луната придоби сериозно изражение: „Спрете! Не го вдигайте по-нависоко, ако не искате да изчезне като дим. Върнете го обратно на земята, тя е неговата майка. Тя му дава твърдост и форма!“
Феите се подчиниха и свалиха Пазикоренче в неговото легълце от листа сред корените.
Вятърът стана още по-мразовит. Феите изчезнаха. Първите снежинки кацнаха меко на земята. Една голяма снежинка се приземи върху носа на джуджето. Ап-чих! То отвори очи и се огледа. Къде бях отишли феите? Звездите, луната? О, бяха покрити със снежен облак! Ах, какъв леден вътър. Пазикоренче се изправи, завъртя се наляво и потъна в земята.
Зимата в гората беше дошла. Сняг валеше върху птичите гнезда, сняг валеше върху храстите на зайчетата. Сняг покри боровете и последните неокапали листа по дърветата.
Превод: Надежда Костова